Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Групата наближава. Само трима. Генералът, преводачът, ординарецът.
Часовникът показва четири часа, петдесет и девет минути и тридесет секунди!
— Мирно! За среща, за почест! Глави наляво! Всички сме мирно и с глави наляво. Но какво става? Къде е генералът?
Генералът си знае работата. Щом командува 302 дивизия, значи има още 301 генерали, които като него си знаят работата. А колко има след него и като него — не зная.
Генерал Фон Цигезар обхожда дружината и се явява от десния ни фланг. А заедно с него очите на колко от войниците също обхождат!
— Здравейте, юнаци!
— Здраве желаем, господин генерал!
Първата бележка, която началникът на 302 дивизия ни направи, бе, че в дружината не се чувствува надлежната стегнатост. (Ако бяха ни учили, ако бяхме ги учили, сега нямаше да ни учат!)
Но с това не се свърши. Първа рота ще постави маските си. Втора ще покаже движение на самостоятелна рота към даден обект. Трета — сгъстен строй. Четвърта — движение на ротата под артилерийски огън. Първа картечна — бързо разтоварване и откриване на огън, както и настъпление с картечниците.
И всичко това едновременно! Пет роти — пет упражнения! Кого да гледам — себе си ли, войниците ли, ротата ли, ротите ли, генерала ли?
Какъв късмет имам! В рота съм, която в тоя миг има най-благодарни моменти за наблюдение. Ротният командува и ни обръща ту на една, ту на друга страна. Виждам и ротите, и генерала! Какъв генерал! Ту туря монокъла си, ту го сваля. Обръща се ту към една, ту към друга рота, и то с такава пъргавина, като че ли е пред лост, паралелка. На самия лост, на самата паралелка!
Обръща се към преводача и му говори, а повиква полковия, дружинния, вика и ги пита. Става нужда и някой от ротните да се повика. Но за това, без да го вади от строя, изтичва сам преводачът.
Всичко бързо, сръчно, енергично. Като че не ние показваме бързина, сръчност, енергия. Като че сам той ни показва себе си. Блестящо, възхитително, отлично, господин генерал!
Номерата са свършени. Номерът е свършен.
Дружината е събрана. Почва разборът.
Генерал Фон Цигезар, който ни отдели час и половина, не се задоволява да ни каже в общи думи кое не му е харесало. Сочи. Въоръжен с бележка, започва. Младши подофицер еди-кой си направи тая грешка, редник еди-кой си — това и това, оня взвод — туй и туй, и като ни зареди!
Тук по най-подчертаващ начин почувствувах: само който знае да импонира, само той знае да се налага!
След туй — хубавото, отличното. А имаше какво да ни каже, защото наистина остана възхитен от нашата дружина. С изключение на грешките, които отбеляза, изпълнението ни бе бляскаво. Най-силно впечатление му направи енергията, с която мъжествено, гранитно ротите мръднаха като че ли в щурм. Да, щурм, тъй се изрази! Сам германецът се възхити!
Значи това наистина е първа дивизия, за която бях чувал, че помела заедно с други свои и наши части и румъните, и русите, и по Добруджа, и по Румъния! Тогава за тях Завоят на Черна не е нищо! Добре дошли пред Завоя на Черна, светли и светнали герои!
Завоят на Черна! Току-що бяха се завършили големите, майските боеве, в които 54 полк се отличи. И ние, нашите две дружини, идваме да сменим тези войници, които трябва да си починат, нещо повече — да се видят. Защото французите дадоха големи жертви, но и нашите бяха убийствено разредени. Не зная дали са се почувствували поласкани, че именно части от първа дивизия взеха местата им, но ние се почувствувахме горди, че именно части от 54 полк ни отстъпиха местата си. И каква случайност: дружина от полк, командуван от полковник Тошков, смени дружина, командувана през 1915 г. от същия — тогава подполковник — Тошков!
Завоят на Черна! В живота на всеки от нас настъпва черен завой. Страшни места — позиция, подстъпи, пътища, пътеки. Страшно за тези отпред, за тези отзад.
Завоят на Черна! Противниците ни създадоха множество военни медали за героите при едни или други от най-разнообразните или най-страшните места на фронта. Къде са медалите, нарочно излените медали за тези, които видяха, които виждаха непрекъснато смъртта в Завоя на Черна? А тези, които създадоха величавата Дойранска епопея? А тези, които се понесоха хвърковато и всред грозни несгоди и величествени подвизи сметоха всичко на Север?
Три малки медала. Три големи спомена.
Три велики примера. Три чудеса на Българската Военна Слава!