Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Тук, на тая позиция, оставаме почти година и пет месеца. Петстотин дни!
Как прекарахме тия „еднообразни“, тия тъй „скучни“ дни?
Но преди всичко малко радост.
След производството още в Румъния на майор Димитър Петров (23 випуск) и на поручик Петър Мутафчиев (завършил Школата преди Балканската война и участвувал в нея) тая година донесе производство на всички.
Командирът стана полковник „за изслужено време и на ваканция“. Този бляскав офицер, този незаменим началник, този удивителен храбрец трябваше да чака времето и ваканцията. Той, който не знаеше що е ваканция…
Нашата, Софийската, и Скопската школа — двадесет и осем души в началото на март бяхме произведени подпоручици. В това число влизаха и пристигналите от първа бригада Никола Дойчинов, Методи Василев, Иван Богданов и Тодор Създанов, както и причакалите ни в София съшколници, обучавали 41 набор, Борис Николов, Георги Василев, Никола Коцев, Диню Харбов, Апостол Апостолов и Атанас Кацаров.
Нашето производство повлече и други. След три месеца — в края на май — ново голямо: в поручици бяха произведени завършилите Школата през 1914 — Страшимир Димитров, Крум Митаков, Панайот Колев, Лазар Петров, Крум Паспалев, Асен Агопов, Неделчо Бенчев, Хаик Хайребедиян.
След други шест месеца — в началото на декември — също в поручици, завършилите Школата през 1915 — Никола Арнаудов, Борис Гъргоров, Дечо Чалъков, Тодор Тодоров, Владимир Георгов, Маню Начев, Съби Дундов.
Заедно или междинно и другарите ни — в капитани — Цветан Стоянов, Никола Халачев, Младен Игнатов, Хаим Аструк.
В поручици — преди всички други — Никола Недялков, Христо Хвърлев.
В подпоручик — Стефан Дончев.
Ето и производството по випуски макар също на разни дати и не випуск след випуск.
21-ви. В подполковник — Спиро Михайлов.
25-ти. В майор — Иван Дипчев.
31-ви. В капитани — Ангел Николаев, Тодор Тенев, Радомир Стефанов.
32-ри. В капитани — Ерусалим Василев, Димитър Тропчиев.
33-ти. В капитани — Петър Колев, Димитър Иванов, Григор Писарев.
35-ти. В поручици — Панайот Антонов, Христо Новаков.
36-ти. В поручици — Кирил Грашев, малко по-късно — Иван Иванов.
Всички тия повишения се налагаха. Идваха нови хора и те трябваше да вървят напред.
В София ни бе дочакал 38 випуск — офицерските кандидати Борис Бобчев, Атанас Атанасов, Борис Попов, Иван Пожаревски, Крум Куртев, които в началото на август бяха произведени в подпоручици.
В края на април пристигнаха офицерските кандидати от 41 набор — Иван Трифонов, Никола Николов, Христо Бърков, Янко Антонов, Йото Денков, Георги Петров, Сава Дойнов, Васил Пейчинов, Иван Жеков, които в началото на ноември бяха също произведени в подпоручици.
След тях пристигнаха офицерските кандидати от 42 набор — Христо Лютов, Георги Йотов, Кирил Иванов, които в края на май 1918 бяха също произведени в подпоручици.
В началото на май 1918 г. пристигна единствен от 39 випуск офицерският кандидат Никола Чалъков и тези от последната школа — Константин Бойчев, Владимир Куртев, Григор Цеков, Михаил Манчев. Производството им в подпоручици стана след свършване на войната. Тогава стана и нашето — на Софийската и на Скопската школа — в поручици.
В разно време в полка бяха преведени още поручик Стефан Велчев от 34 випуск и подпоручик Александър Илиев от 40 набор. А фелдфебел Петко Божилов бе произведен в подпоручик за бойно отличие.
Но с идването на нови хора полкът ни се лиши от мнозина от другарите ни. Тропчиев, Грашев, Павлов и Дойнов станаха минохвъргачи. Бораджиев, Дацов, Паспалев, Дундов, Царвулков, Георгов, Сарафов и Станков бяха преведени. Иван Кючуков, Петко Велков, Коста Чилингиров, Борис Газибаров, Венелин Янев, Александър Василев, Алекси Савов, Владимир Мавродиев, Ради Медникаров и други, някои от които тежко ранени, не се завърнаха вече при нас. И колко още!
Голям брой, участвували в състава на полка само през войната срещу Сърбия, бяха отдавна вече преведени в други полкове, на други служби или тежко ранени, бяха също освободени от строя.
Те бяха: първият командир на полка подполковник Петър Рачев, дружинните командири Константин Шингаров и Велчо Стоянов, ротните и взводните командири Пейчо Пейчев, Тодор Савов, Никола Вълчев, Любомир Сарафов, Леополд Биндер, Иван Рулевски, Делчо Илчев, Ангел Благов, Йордан Кравчев, Димитър Стойчев, Симеон Гърков. А колко бяха убити!