Знакът на Атина

В острието на Каторпсис бе видяла двама гиганти в жълти тоги, които дърпаха делва от дълбока яма.

— Затова сме тук! — каза Пайпър на бога. — Вие сте част от подвига ни!

Бакхус се намръщи.

— Съжалявам, миличка, но аз вече съм бог. Не върша подвизи.

— Но гигантите могат да бъдат убити само ако бог и герой ги нападнат заедно — настоя тя. — Сега вие сте бог, а двамата гиганти, срещу които ще се изправим, са Отис и Ефиалт. Мисля, че те ни чакат в Рим. Ще унищожат града! Сребърният бокал от съня ми… това може би е символ! Символ на вашата помощ! Трябва да ни помогнете да унищожим гигантите!

Бакхус я погледна така, че Пайпър веднага разбра, че е подбрала зле думите си.

— Миличка — каза хладно той, — аз не трябва да правя каквото и да било. Освен това помагам само на хора, които знаят как да ме почетат — нещо, което никой не е правил от много, много векове.

Блекджак изцвили притеснено.

Пайпър не можеше да го обвинява. Не й хареса думата почетат. Тя си спомни менадите, лудите последователки на Бакхус, които го почитаха, като убиваха неверниците с голи ръце. И то ако бяха в добро настроение.

— Как трябва да ви почетем? — попита Пърси това, което тя се страхуваше да изрече.

Бакхус махна презрително с ръка.

— Ти не можеш да го направиш, невъзпитано хлапе такова. Ще ви дам обаче един полезен съвет, тъй като момичето има някакви обноски. Потърсете Форкис, сина на Гея. Той винаги е мразел майка си. Не че го обвинявам. Не обича много и братята си. Ще го намерите в града, наречен на онази героиня — Аталанта.

— Имате предвид Атланта? — поколеба се Пайпър.

— Точно.

— Но този Форкис — попита Джейсън, — той гигант ли е, или титан?

— Нито едно от двете — изсмя се Бакхус. — Потърсете солената вода.

— Солената вода — каза Пърси. — В Атланта?

— Да — отговори Бакхус, — да не си глух? Ако някой може да ви каже нещо за Гея и близнаците, това е точно Форкис. Само внимавайте с него.

— Какво имате предвид? — попита Джейсън.

Богът погледна към слънцето, което почти бе стигнало своя зенит.

— Не е в стила на Церера да закъснява, освен ако не е надушила нещо опасно в района. Или… — Внезапно богът пребледня. — Капан! О, трябва да си ходя! Ако бях на ваше място, щях да постъпя по същия начин!

— Господарю Бакхус, чакайте! — опита се да възрази Джейсън, но богът потръпна и изчезна със звук, напомнящ отварянето на кутийка безалкохолно.

Вятър повя над слънчогледите. Конете се размърдаха неспокойно. Пайпър потръпна, въпреки че денят беше сух и горещ. Хлад… Анабет и Лио бяха казали, че са изпитали хлад.

— Бакхус е прав — каза тя, — трябва да се махаме…

— Твърде късно — каза един сънлив глас. Той се носеше от полята наоколо, отекваше в земята под краката им.