По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Повечето родители изразиха шумно радостта си. Почти всички деца мълчаха. И тогава се обърнаха към Лала, сякаш тя можеше да обясни озадачаващото съобщение на баща си.
— Татко защо ли не ми е казал? — прошепна Клод.
Блу вдигна вежди, сякаш искаше да попита: Това честно ли е?
Не мога да повярвам, че не си ми казала, изрече Клео с едно присвиване на очите.
Баща ти е знаел. Нали той е купил земята. На него се сърди! — мислеше си Лала, докато стреляше гневно с очи Рам де Нил.
Още не мога да повярвам, че не си ни казала — нито на мен, нито на Клео, сякаш говореше настръхналата козина по врата на Клаудин.
Баща ти е знаел. Нали той отговаря за строежа. На него се сърди! — мислеше си Лала и стреляше гневно с очи Клаурк Улф.
Клод да не би да те държи за ръката пред всички? — попита Гулия, усмихвайки се глупаво.
Да, Гулс, държи ме за ръка пред всички. Друго нищо не знам, с едно кимване отвърна Лала.
— Кажете сбогом на „Мърстон Хай“ — рече господин Ди. — От този септември вие ще посещавате първото частно училище за РАД.
Франки дръпна конците си.
Хийт глътна едно хапче против газове.
Джаксън пусна вентилатора пред лицето си и обходи с поглед сечището — може би търсеше Мелъди.
— Изглежда, някой се е сдърпал с Майорка — каза Спектра на Били.
Клод въздъхна.
— Изглежда, цяло лято ще работя на строежа.
Господин Ди продължи с обясненията, че училището ще разполага с всички новости. Класните стаи и спортните зали ще бъдат съобразени с индивидуалните умения и потребности на РАД. Училището ще се превърне в цел на РАД от целия свят — някои вече са се записали, а други вече са пристигнали в града. Но конкурсът на „Т’о Дали“ не излизаше от ума на Лала. Ами сега какво да прави? Да се предаде?
— Има ли въпроси? — попита господин Ди.
Гора от ръце.
— Ами какво ще стане с двойните РАмита? — пожела да научи Франки. — Разделението може да попречи на отношенията им.
Хийт кимна.
— Вие не напускате града. Само сменяте училището.
— А ако искам да продължа да играя футбол за „Мърстон“, какво става? (Клод)
— Радклиф се нуждае от теб, синко. Сега ще играеш за нас.
— А баскетболът? (Дюс)
— Ще имаме и наш отбор по баскетбол.
— Ще можем ли да продължим да се състезаваме срещу отборите на нормитата? (Клаудин)
— Ако им стиска да приемат нашите ненадминати отбори в своите лиги — да.
— Какво ще стане с моята стипендия по плуване? (Блу)
— Повече няма да се нуждаете от стипендии. В момента работим по изграждането на колеж за РАД. Стандартите ще бъдат високи, таксите — ниски.
Неколцина от родителите аплодираха.
— Но ние толкова се старахме да се впишем сред нормитата. Това ми се струва крачка назад. (Клаудин)
Господин Ди се усмихна търпеливо.
— Ще имате достатъчно време да се събирате с… другите. Но това няма да става през седмицата, когато сте на училище, нито през почивните дни, в които има спортни състезания.
Франки пусна няколко искри.
— Имаме ли избор?
— Аз бих останал.
— И аз.
— Също и аз.
Лицето на господин Ди стана сурово. Подухна студен вятър. Нито косъм на главата му не помръдна.
— Присъствието в „Радклиф Хай“ е задължително за всички РАД.
Всеобщо възклицание разклати клоните над главите им.
— Срещата се закрива.
— Какво ще стане с всички нормита, които ме боготворят? — попита тихо Клео Лала. — Ще ги изгубя. Ами конкурсът? Аз и Дюс сме на път да станем рекламни лица. Не стой така! Направи нещо!
Лала знаеше, че Клео е права. Но какви бяха вариантите й? Разговор с баща й бе изключен. Татко, сега чуваш ли ме? Ами сега? А сега? Отношенията им бяха като разпаднала се телефонна връзка.
— Какво ще стане с конкурса? — извика Франки.
— Какъв конкурс?
Десетина чифта очи се насочиха към Лала. Той не знае за конкурса?
Лала усети как главата й се замайва. Вътрешностите й се надигнаха. Всеки миг щеше да получи пристъп на вампаника.