Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Не може ли да седнем на оная пейка и да си поговорим нормално?
— Дума да не става! Аз съм излязла да тичам. Трябва да сваля поне два килограма. Ако искаш да тичаш с мен, добре. Ако не, ще си пусна уокмена. Между другото съм заредила последната касета на U2.
— Уокмен?! Стига бе! Откога го имаш?
— От вчера.
Баби вдигна горнището на анцуга си и показа жълтия уокмен Sony, закачен на кръста й.
— Леле, и радио има! Откъде го взе?
— Леля ми го донесе, нали си дойде от Банкок.
— Супер!
— Както виждаш, помислила съм и за тебе. — Тя показа допълнителния чифт слушалки.
— Ако наистина си мислила за мен, да й беше поискала два.
— Аз й поисках два, но парите й свършили и купила само един. Хайде сега кажи за ония телефони, дето се ядат.
Двете избухнаха в смях. Разминаха се с две момчета, които ги поздравиха с надежда, но смелостта им не беше възнаградена.
— Значи всеки телефон си има номер, който никой не знае. Набираш каквото ти хрумне от едно до двайсет и ти отговаря някой — може да е в същата зала, а може и да не е. Говориш си с него, разказваш му вицове, описваш му как изглеждаш… Ако искаш, можеш да се изкараш много по-хубава, или — както в моя случай — много по-грозна. — (Баби повдигна вежди, но Палина се направи, че не забелязва.) — Ако си сама, можеш да си уредиш среща…
— Звучи забавно наистина.
— Макар че хич не е забавно, ако ти звънне някой простак.
— Защо, на теб такъв ли ти се падна?
— Ами… по едно време донесоха пастата. И двамата си бяхме поръчали penne all’arrabbiata. Леле, да знаеш колко люто беше! И изведнъж звъни телефонът. Поло посяга да вдигне, но аз съм по-бърза и казвам: „Секретарката на господин Поло!“
— И после?
— Беше някаква откачалка. Не знаеш какво ми каза.
— Какво ти каза?
Палина се озърна и понижи глас:
— Вика: „Като си секретарката на господин Поло, мога ли да ти го набутам отдолу?“ Аз му треснах телефона и Поло ме попита какво става, но не му казах, беше ме срам. И тогава той знаеш ли какво направи? Хвана ме за ръка и ме поведе из заведението. Мислел си е, че оня като ме види, ще реагира по някакъв начин.
— Добре, а оня откъде ще знае, че точно с теб е говорил?
— О, знаеше, знаеше. Защото бях единственото момиче в ресторанта.
— Много як ресторант! Само едно момиче и куп надървени идиоти, които му говорят мръсотии. И после какво?
— После един се засмя и Поло го хвана, натика му лицето в чинията и му изля бирата на главата.
— Така му се пада!
— О, даже малко му беше. Обаче… после Поло отиде да плати двете порции паста, които ние въобще не изядохме… и докато плащаше…
— С твоите пари…
— Един дойде при мен и ми вика: „К’во става, тръгваш ли вече? Нали не ми се сърдиш, аз само така… се шегувах!“ Схващаш ли, той е бил!
— Каза ли на Поло?
— Да бе, да! Та да набие и него!
— Какво толкова, те тия все раздават правосъдие, на всичко отгоре допускат и грешки. По-страшното е, че на теб това явно ти е харесало.
Потичаха малко, без да говорят.
— Не знам дали ми хареса — продума Палина. — Знам само, че беше нещо ново за мен. За пръв път се чувствах спокойна и… сигурна. Поло наби оня само, за да ме защити.
— А, така ли? Ами много хубаво. А от самия него кой ще те защити?
— Много си досадна. Какво, ти ли смяташ да ме защитиш?
Пред павилиона дузина фотографи чакаха да излезе някой. Баби и Палина минаха покрай тях, без да спират. Този павилион беше предоставен от Градския съвет за болните от СПИН. Днес предстоеше откриването.
— Ето я! Ето я!
Фотографите се струпаха около оградата. Една повехнала американска кинозвезда излезе на улицата, като святкаше с прочутите си виолетови очи. Фотоапаратите защракаха в хор и дамата показа ослепителната си усмивка. Можеше да си го позволи, отдавна беше спряла пиенето и дори проблемите с кръста й май бяха отшумели. Баби се обърна, за да я види отново. Спомни си филма за четирите сестри, много й беше харесал.
— Коя е тая? — попита Палина.
— Как коя, не я ли позна? Еми от „Малки жени“!
— Не съм го гледала.
— Не си го гледала?! Ами ти затова си такава! Липсват ти основни етапи в живота! Все едно да кажеш, че не си гледала „Времето на ябълките“.