Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Ако само би могла да го предпази! Ако изобщо нещо можеше да го предпази!
Тя спусна капака на прозореца, но Майлс бе и навсякъде в самолета. Меките кресла от бежова кожа, собствената му седалка до тази на Лиза, дори нежните му очи, вторачени в нея от портрета му на стената.
Горкият, горкият Майлс. Какво престъпление е извършил някога, освен това да е богат и щастлив? Кого е наранил? Кого някой от двама им някога е наранил?
Майлс се бе опитал да направи и Лиза щастлива. Но дори гениалният Майлс Баринг не можеше да постигне невъзможното.
Чак когато започнаха да се снижават, Лиза се сети, че бяха дошли в Бали на медения си месец. Внезапно идването й тук й се стори нередно и почти неприлично. Но вече бе прекалено късно. Беше казала на инспектор Лиу, че ще остане в Бали. Докато разследването на убийството приключи и пресата загуби интерес, това щеше да е златният й затвор.
В крайна сметка целият й живот бе поредица от затвори. Някои от тях бяха луксозни като сегашния. Други, преди много време, бяха студени, самотни и тъмни. Но откакто се помнеше, никога не бе живяла на свобода.
И сега знаеше със сигурност, че никога нямаше да е свободна.
Тя затвори очи и се върна в спомените си. Или пък не бе спомен, а мечта?
Италия.
Щастие.
Топъл плаж.
Тя се унесе.
Позитано беше великолепен. Толкова красив, че почти му бе простила за Франция.
Хотелът беше стар и изискан. Клиентелата му се състоеше от членове на висшето общество, богати, но не парвенюта, а най-вече европейски аристократи.
— Падаш си по титлите, а, скъпа? — подразни я той.
Тя обичаше той да се закача с нея. Напомняше й за старите дни.
— Какво не би направила за корона върху красивата ти главичка? А и ще ти отива. Бих казал, че си родена за такава.
Седяха пред бара до басейна, отпиваха мартини и гледаха залеза. Тя си помисли, че й се иска по-често да правят така и просто да си почиват. Барманът й се усмихна флиртаджийски, докато доливаше чашата й. Беше хубав младеж с маслинена кожа, тъмна коса и весели бадемовидни очи. За момент тя се паникьоса, уплашена, че съпругът й можеше да види усмивката и да се ядоса. Странно бе как той я караше да се чувства в безопасност, а същевременно да се страхува от него. Но той не беше забелязал нищо. Всъщност изглеждаше по-заинтригуван от стария мъж, който играеше шах с дъщеря си в другия край на бара.
Довършиха питиетата и тръгнаха обратно към стаята си, когато слънцето се скри зад хоризонта. След като влязоха вътре, съпругът й заключи вратата и се съблече, небрежен като дивак в голотата си. И защо да не бъде с тяло като неговото? И Микеланджело не би могъл да сътвори нещо по-красиво.
— Видях как те гледаше барманът.
Той тръгна към нея и тя усети как настръхва.
— Аз… не знам какво искаш да кажеш — заекна. — Никой не ме гледаше.
Той я бутна на леглото.
— Не ме лъжи. Стана ти приятно, че той те гледа, нали? Искаше го.
— Не е вярно!
Ръцете му стиснаха врата й.
— Вярно е. Искаше ли и онзи старец в другия край на бара? А?
Той разтвори краката й с коляно.
— Да говорим откровено. Той е повече твоят тип, нали? Дърт и богат.
— Престани! — замоли се тя. — Ти си този, когото желая. Единственият.
Но последното, което искаше, бе той да спре. Беше възбуден за първи път от месеци. Тя се протегна и погали голия му гръб, после се измъкна от бикините си, копнееща да го усети в себе си.
„Моля те, Господи, накарай го да ме люби сега. Мина толкова време.“
Но след дългата целувка той постъпи както винаги. Обви ръце около нея и зачака тя да заспи.
Чака доста дълго. Най-после ритмичното надигане и спадане на гърдите й му показа, че е безопасно да се раздвижи. Той се измъкна от леглото и излезе в коридора на хотела. Навън бе съвсем тъмно, но той знаеше къде отива. Отвъд главната сграда, зад тенис корта, към ниските постройки за персонала.
Две почуквания. Вратата се отвори.
— Почти се бях отказал да те чакам.
— Съжалявам. Не можах да се измъкна по-рано.
Той страстно целуна бармана с бадемовидните очи в устата.
— Хайде да си лягаме.
„Мираж“, вилата на семейство Баринг, се намираше в северната част на острова. Беше уединено място, което предразполагаше към идилия, съвършено съчетание на лукс и простота с огромния си басейн, варосани стени и подове от тъмно дърво. Вила „Мираж“ бе заобиколена от гъста джунгла от едната страна и блестящия океан от другата. Но въпреки това Лиза взе допълнителни предпазни мерки, като нае денонощна охрана да обикаля имота и двама въоръжени пазачи вътре, в добавка към икономката, майстора по поддръжката и слугинята, които живееха там през цялата година. Тя не обърна внимание на предупрежденията на инспектор Лиу и не повярва, че нападателят й може да се върне, за да я отвлече или убие. Това бе абсурдно. Но медиите бяха друго нещо. Поради липсата на информация и на заподозрян, върху когото да съсредоточи гнева си, китайската преса бе решила да очерни младата американска съпруга на Майлс Баринг. За една нощ Лиза се превърна от невинна жертва в пресметлива използвачка в очите на жителите на Хонконг. От горчив опит тя знаеше, че папараците няма да се спрат пред нищо, за да се сдобият с нейна снимка. А после вестниците щяха да представят нещата така, сякаш тя си живееше живота в Бали и изобщо не тъгуваше за горкия Майлс. Лиза обаче нямаше да позволи това да се случи.