Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Справяше се добре, докато не реши да тръгне към арката. Една от кравите — или най-смелата, или най-тъпата в стадото — прие това като знак за слабост и атакува, като изпусна облак зелен газ в лицето му.
Той направи съществото на прах, но белята бе станала. Наложи си да не диша. Въпреки това почувства как козината по муцуната му гори. Очите му засмъдяха. Олюля се назад, замаян и заслепен. Чу как Нико крещи името му:
— Франк! Франк!
Опита да се съсредоточи. Отново се бе превърнал в човек и се препъваше. Чувстваше лицето си все едно се бели. Зеленикавият газ бе увиснал като облак между него и стадото. Останалите крави го гледаха притеснени и вероятно се чудеха дали той не крие още козове в ръкава си.
Погледна зад себе си. Нико ди Анджело въртеше злокобния меч от стикска стомана под арката и махна на Франк да побърза. В краката на Нико имаше две тъмни петна. Явно това бе останало от съществата, дръзнали да нападнат сина на Хадес.
Но Хейзъл… момичето се бе облегнало на стената зад брат си и не мърдаше. Франк хукна към нея, забравил за стадото чудовища. Мина покрай Нико и я стисна за раменете. Главата й клюмна на гърдите му.
— Издиша газта право в лицето й — каза тъжно Нико. — Аз… бях прекалено бавен.
Франк не можеше да разбере дали Хейзъл диша. Ярост и отчаяние се спуснаха пред погледа му. Винаги бе изпитвал неприязън към Нико, а сега бе готов да го изхвърли в най-близкия канал. Не бе честно, но на Франк не му пукаше. Нито пък на боговете, които крещяха в главата му.
— Трябва да стигнем до кораба — каза той.
Кравешката орда ги гледаше от прага и отново започна да тръби. Още чудовища отвърнаха от околните улици. Скоро щяха да пристигнат подкрепления и героите да бъдат обкръжени.
— Няма да стигнем пеша — отвърна Нико. — Франк, превърни се в гигантски орел… и не се безпокой за мен. Върни я на борда на Арго II.
Лицето на Франк пламтеше от болка, а гласовете крещяха в главата му. Той далеч не бе сигурен, че може отново да промени формата си. Понечи да опита, но чу глас зад гърба си:
— Приятелите ти не могат да помогнат. Не знаят лекарството.
Франк се завъртя. На прага на черната къща стоеше млад човек в дънкови дрехи. Имаше къдрава черна коса и дружелюбна усмивка, но Франк се съмняваше да е приятел. Всъщност едва ли бе човек.
Но в момента не му пукаше.
— Можеш ли да я излекуваш? — попита той.
— Разбира се — отвърна младежът, — но ще е по-добре да побързате. Мисля, че успяхте да ядосате всеки катоблепс във Венеция.
XIX. Франк
Едва успяха да влязат.
Веднага щом домакинът им спусна резето, кравешките създания започнаха да мучат и да блъскат глави във вратата, като я разтърсиха цялата.
— Не могат да влязат — обеща им младежът с ризата, — в безопасност сте!
— Каква безопасност? — попита Франк. — Хейзъл умира!
Домакинът им се намръщи, все едно е сърдит от това, че Франк му разваля доброто настроение.
— Да, вярно. Отнеси я натам!
Франк пренесе Хейзъл в посоката, в която тръгна мъжът. Нико му предложи помощта си, но Франк нямаше нужда от нея. Хейзъл бе съвсем лека, а и кръвта му бе кипнала от адреналин. Виждаше как Хейзъл трепери, което означаваше, че е жива. Кожата й обаче бе студена на допир, а устните й позеленяха. Франк се надяваше просто да недовижда.
В крайна сметка очите му още смъдяха от отвратителния дъх на чудовището. Чувстваше се все едно е вдишал струя пламък. Не знаеше защо газта му е повлияла по-малко, отколкото на Хейзъл. Може би тя просто бе вдишала повече. Ако можеше, щеше да се размени с нея.
Гласовете на Марс и Арес не спираха да крещят в главата му, като настояваха да убие Нико, младежа в ризата и всички останали в квартала. Франк обаче успя да заглуши шума в ума си.
Предната стая на къщата бе нещо като парник. Около стените имаше масички, върху които бяха поставени саксии с растения, осветени от флуоресцентни лампи. Въздухът миришеше на изкуствена тор. Може би венецианците имаха градини по домовете си, тъй като всичко навън бе вода? Франк не бе сигурен, но не го бе и грижа за това.
Задната стая изглеждаше като комбинация между гараж, спално отделение и компютърна лаборатория. На масите до лявата стена бяха наредени компютри и лаптопи, чиито екрани показваха картини на ниви и трактори. До дясната стена имаше легло, отрупано бюро и отворен гардероб, пълен с дънки и земеделски сечива като вили и мотики.