Без теб

Това не намалило тържеството на метр Льогерн и той продължил:

– Намериха ли гривничка или друго подобно на нея бижу в периметъра около падналия самолет, където щателно бе претърсен всеки сантиметър?

Всички в залата мълчали, в това число и Ватьолие, който стоял там с ръце в джобовете на коженото си яке. Бил ужасѐн, че е допуснал този млад амбициозен мъж в черна тога да води самостоятелно разследване и да дублира действията му.

– Разбира се, че не... нали, инспекторе? Забелязана ли е по китката на бебето и най-малката следа от гривничка, леко зачервяване? – Направил малка, точно изчислена пауза. – Разбира се, че не... И никой от медицинския персонал не е видял такава. Но да продължим. Забелязал ли е някой върху ръчичката на бебето някакво петънце над китката, по-малко почерняло от слънцето, малко по-бледо от останалата кожа? Имам предвид следа, която остава, ако постоянно се носи някакво украшение?

Времето в залата сякаш било спряло.

– Не, естествено... – заключил Льогерн. – Благодаря, това е всичко.

Метр Льогерн си отишъл на мястото, а адвокатите на Дьо Карвил извикали още веднъж, че тази „неочаквана развръзка“ не доказва нищо и че въпросната гривничка няма никакво отношение към делото. Льогерн не отговорил нищо. Бил наясно, че колкото повече адвокатите на противника се защитават, толкова по-голяма ще е тежестта на неговото доказателство.

Ако тази подробност е била без значение, защо Дьо Карвил никога и при никакви обстоятелства не е споменал за нея пред правосъдните органи? Едно съмнение... едно съмнение повече... Но точно тогава, на този етап от процеса, гривничката се превърнала в средство за обвинение срещу семейство Дьо Карвил. В делото се появил нов елемент, нещо, което всички чакали от началото на процеса. Така че този „изсмукан от пръстите“ и наглед незначителен детайл бил напълно достатъчен, за да наклони везните.