Четирите цвята на магията

— Да.

— И си направи врата.

— Да.

— С помощта на магия.

— Да… — Кел я погледна в очите в очакване да види объркване, скептицизъм, невяра — и откри нещо друго. Тя се взираше в него с празен поглед — не, не с празен. Погледът ѝ беше настоятелен. Преценяващ. Кел се надяваше да не го помоли за друга демонстрация. Силата му едва бе започнала да прокапва обратно и се налагаше да я пести.

Лайла вдигна пръст към стената, където все още витаеше призрачното ехо на вратата му.

— Това, предполагам, обяснява следата.

Кел се намръщи леко. Повечето хора не бяха способни да виждат ехото от вълшебствата или поне не го забелязваха. Следите — като повечето прояви на магията — оставаха под спектъра на сетивата им.

— А камъкът? — попита момичето.

— Магия — отвърна Кел. Черна магия. Силна магия. Мъртва магия. — Лоша магия.

И най-сетне Лайла се издаде. Само за миг стрелна с очи скрина по протежение на стената. Кел не се поколеба. Хвърли се към горното чекмедже, но преди да успее да докосне дървото, в гърлото му се опря нож. Беше изникнал от нищото. От джоба. От ръкава. Тънко острие, опряно точно под брадичката му. Усмивката на Лайла беше остра като металния му ръб.

— Седни, преди да паднеш, магьоснико.

Девойката свали ножа, а Кел внимателно се намести в края на леглото. И тогава домакинята му го изненада втори път: измъкна талисмана, но не от горното чекмедже на скрина, както беше намекнала, а от нищото. Дланта ѝ уж беше празна, а след миг камъкът просто се озова там, с безгрешно фокусническо умение. Кел преглътна, замислен. Би могъл да изтръгне ножа от ръката на похитителката си, но тя вероятно имаше друг и, по-лошо, камъкът беше в нея. Тя беше простосмъртна и не познаваше магията, но ако си пожелаеше нещо, камъкът спокойно би могъл да ѝ отговори. Кел се сети за главореза, закован в камък.

Лайла прокара палец по черния камък.

— Какво му е толкова лошото?

Младежът се поколеба и внимателно подбра думите си.

— Не бива да съществува.

— Колко струва?

— Живота ти — отвърна Кел и сви юмруци. — Понеже, повярвай ми, който и да ме преследва, ще те убие за нула време, за да си го върне.

Лайла стрелна прозореца с поглед.

— Проследили ли са те?

Антари поклати глава и отвърна предпазливо:

— Не. Тук не могат да ме проследят.

— Тогава нямам от какво да се притеснявам… — Девойката отново съсредоточи вниманието си върху талисмана. Кел виждаше как любопитството си прогаря път в нея и се почуди дали камъкът ѝ въздейства по същия начин както на него.

— Лайла — призова я внимателно. — Моля те, остави го.

Тя присви очи срещу символа от предната страна, сякаш това с нещо щеше да ѝ помогне да го прочете.

— Какво означава?

Кел не отговори.

— Ако ми кажеш, ще ти го върна.

Той не ѝ повярва, но въпреки това отговори.

— Това е символът за магия. Витари.

— Магически камък, наречен „магия“? Не е особено оригинално. Какво може да прави?