Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— И е гъст с Приори?
— Явно с повечето — да.
— Някаква представа какви богатства пази в съкровищницата си?
— По минимална преценка достатъчно поне колкото да изплати всички дългове, в които заведението би могло да влезе — отвърна Джийн. — Никога не би си позволил да се изложи в това отношение… Така че, да речем, петдесет хиляди солария, най-малкото. Освен това — личното му състояние, и сборът от богатствата и имуществото на страшно много хора. Не изплаща лихви като най-добрите лихварски къщи, но и не води регистър на вложителите. Предполага се, че има една счетоводна книга, скрита само боговете знаят къде и попълвана само от собствената му ръка. Разбира се, всичко това са предимно слухове.
— Тези петдесет хиляди не покриват нищо, освен текущите разходи на заведението, нали така? Тогава според теб каква ще е пълната стойност на съкровищницата му?
— Това си е чисто гадаене по вътрешности, и то без вътрешностите, но… триста хиляди? Триста и петдесет?
— Изглежда ми разумно.
— Ами, да, подробностите за съкровищницата са много по-сигурни. Очевидно Рекин няма нищо против някои от фактите да се разчуват. Мисли си, че това разубеждава крадците.
— Винаги си мислят така, нали?
— Ммм-хммм.
— Рекин разполага с поне четирима служители на всеки етаж, по всяко време, и освен тях с десетки, които обслужват масите, раздават картите и сервират. На третия етаж има ложа, в която държи скрити още. Така че по моя преценка разполага с минимум петдесет-шестдесет предани работници на линия плюс още двайсет-трийсет, които може да призове. Обича да наема бивши войници, наемници, градски крадци и тям подобни. За добре свършена работа осигурява топли местенца на своите Точни хора и им плаща, все едно е грижовната им майчица. Освен това се приказва за крупиета, които получават само за една-две вечери цяла годишна заплата от бакшишите на клиентите със синя кръв, на които им е провървяло. При тях подкупите явно не вършат работа.
— Ммм-хммм.
— Вратите на съкровищницата са тройни и всичките са от вещерско дърво, укрепени с желязо, почти цяла педя дебели. Предполага се, че последните врати са подсилени със закалена стомана, затова дори и да разполагаш със седмица и да пробиеш другите две, през третата е невъзможно да проникнеш. Всичките са снабдени с механизми, най-добрата и най-скъпа верарска изработка, разработени по поръчка от майстори от Гилдията на изобретателите. Според установения ред всяка една врата се отваря единствено в негово присъствие; той следи всяко вложение и всяко изтегляне. Отваря вратите най-много два пъти дневно. Зад първите врати пазят от четирима до осем стражи в стаи с легла, храна и вода. Те могат да издържат там една седмица под обсада.
— Ммм-хммм.
— Най-вътрешните врати се отварят единствено с ключа, който той държи окачен на врата си. Външните врати се отварят единствено с ключа, който той винаги дава на своя иконом. Така че, за да проникнеш вътре, ти трябват и двамата.
— Ммм-хммм.
— А капаните… Те са направо безумни, или поне така твърдят слуховете. Плочи, които реагират на натиск, противотежести, арбалети в стените и тавана. Отрови, които действат при допир, пръскаща киселина, помещения, пълни с отровни змии и паяци… Един дори разправя, че някъде преди последната врата имало стая, която се изпълва с облак от стрити венчелистчета от орхидея удушвач, и докато ти се задушаваш до смърт, изпадало огниво и подпалвало цялата неразбория, и изгаряш до шушка. От трън, та на глог.
— Мммхммм.
— А най-лошото е, че вътре в съкровищницата пази жив дракон, варден от петдесет голи жени с отровни копия, и всяка една от тях се е заклела да умре за Рекин. До една червенокоси.
— Джийн, това последното си го измисли.
— Исках да те проверя дали ме слушаш. Но онова, което ти казвам, е, че не ме интересува, ако ще той да държи там и милион солария, прибрани в чували за по-лесно мъкнене. Склонен съм да мисля, че в тази съкровищница не може да се проникне, освен ако не разполагащ с триста войници, шест-седем фургона и дружина майстори механици, за които нищо не си ми казал.
— Точно така.