Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Впрочем скоро се оказа, че това въобще не беше лесна работа. Трябваше да се експериментира и много от опитите излизаха несполучливи преди някой от тях да даде добър резултат. Въпреки това сякаш всички тези трудности в началото подтикнаха девойките да желаят все повече и повече да се справят, те се втурваха да вършат всяко нещо по начин, който изглеждаше едва ли не непристоен. А когато майка Рикиса минаваше край тъкачницата, чуваше как всички те говорят възбудено, с тон, който действително не подхождаше на място, посветено на Божията майка. Но майка Рикиса реши да изчака да дойде удобен момент, а сега да ги остави да си се смеят. Когато му дойде времето, редът щеше да бъде възобновен. Но преди да настъпи важното събитие, би било неразумно от нейна страна да държи прекалено строго девойките.

Всички други се бяха събрали край Улвхилде Емундсдотер, която се опитваше да изтъче онзи плат, за който беше говорила, комбинация от лен и вълна. Мантия, направена изцяло от лен, щеше много да се мачка, мантия, направена изцяло от вълна, щеше пък да е прекалено дебела и тежка и нямаше да пада елегантно по раменете и кръста. Затова първо трябваше да се изработи споменатият плат. Това обаче не беше лесно, защото ако нишките вълна се заплитаха прекалено хлабаво, платът ставаше неравен, а ако нишките лен се заплитаха прекалено стегнато, платът много се набръчкваше. Трябваше да бъдат изпробвани различни варианти.

След това дойдоха проблемите с опитите на сестра Леонор да оцвети плата в различни цветове. Червеното се оказа най-лесно за получаване, независимо че девойките положиха много усилия, за да бъде цветът чисто червен. Червеният цвят, получен от сока на цвеклото, беше недостатъчен и твърде светъл, този от жълт кантарион също беше твърде светъл и твърде кафеникав. Все пак те успяха да добият по-тъмен оттенък, като добавиха екстракт от черешова кора. Така чисто червения цвят скоро се появи в множеството глинени съдове на сестра Леонор. По-трудната част беше със синьото.