Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Всеки се метна зад нещо — рамката на вратата, сандък, варел. Самият Скофийлд се озова до вратата заедно с Хлапето.
Единственият открит беше нещастният млад мечок.
Гранатата избухна.
Оглушителният взрив бе последван от вълна свръхнагорещена сребриста течност, която изригна през вратата към дока.
Мечокът бе улучен пряко от течността, зарева и посегна с лапи към очите си. Рунтавата козина по крайниците, муцуната и корема му бе изпръскана с гореща сребриста лепкава маса.
Докато мечката ревеше, вниманието на Скофийлд бе привлечено от някакво цвърчене.
Рамката на вратата до главата му се топеше. Капка сребриста киселина се плъзна бавно по стоманената рамка. Разграждаше я.
— Киселинна граната — каза той на Хлапето. — Също като осколочната, но по-лоша. Не е предназначена да убива, а само да осакатява и изважда от строя, за да ни накара да спрем и да се притечем на помощ на ранените…
Точно тогава мечката наистина зарева и това бе може би най-ужасяващият рев, който Скофийлд бе чувал.
Сребристата киселина бе започнала да разяжда кожата и бедното животно се гърчеше в агония. Кожата му буквално се отлепяше от плътта. После целият корем на животното се стопи и вътрешностите започнаха да се стичат от него и да се изсипват на пода с противно шляпане.
Ужасен и объркан, ревящият мечок започна да драска муцуната си с нокти, раздираше кожата и под нея лъснаха кост, сухожилия и месо. Гледката беше влудяваща.
Мечокът рухна.
Бум!
Звярът падна мъртъв, застрелян в главата от Шейн Скофийлд. Убийство от състрадание.
— Бягайте! — извика той. — Ще са тук след три секунди!
Дойдоха на четвъртата.
Надигнаха се от водата като носещи смърт привидения.
Бяха облечени в прилепнали по тялото нагреваеми костюми в сиво и бяло и гледаха през мерниците на компактните си картечни пистолети МП5Н, вдигнати на раменете им в очакване на съпротива.
Скофийлд не можеше да каже колко са — десет, дванайсет, може би четиринадесет — но след като си проправиха път с киселинната граната, изскочиха от водата и откриха огън.
Куршуми раздраха стените.
Скофийлд и Хлапето отвърнаха на огъня, като стреляха безогледно, докато тичаха по първия подвижен мост след останалите.
— Майко! Прикрий ни! — викна Скофийлд.
Майка, която водеше групата, спря на централната платформа и вдигна своята Г36.
— Баба! Помогни й! — извика Вероник Шампион и грамадният френски командос застана до Майка и насочи огромния си „Корд“ към разбитата врата зад тях.
Първият нападател мина през отвора — та-та-та! — и беше разкъсан на парчета от съчетания брутален огън на Майка и Баба. В един момент противникът с водолазния костюм беше там, а в следващия просто беше изчезнал.
Цивилните забързаха покрай Майка, Баба и Шампион и се втурнаха по втория мост, водени от Марио. Когато стигнаха до вратата отсреща, около която имаше захвърлени сандъци и варели, нападателите също откриха автоматичен огън.
Залпът откъм входа беше по-мощен и от този на Баба и Майка — тежка картечна стрелба с трасиращи куршуми.
Беше толкова силна, че принуди всички — Майка, Баба, Шампион, Скофийлд и Хлапето — да се прикрият. Майка и Баба се снишиха зад конзолата на платформата, а Шампион се препъна и полетя през люка в бронираната стъклена шахта, докато куршумите рикошираха от заоблените й стени, оставяйки драскотини и пукнатини. Шампион тупна тромаво в основата на платформата…
… точно когато друга рунтава бяла мечка се понесе с рев откъм тъмните клетки и се хвърли към нея с разтворена паст, право към отворената стъклена врата…
… Шампион бързо се плъзна напред и затвори с ритник вратата миг преди мечката да се тресне в нея от другата страна. Вратата зловещо се разтресе, а звярът тупна по задник замаян.
Скофийлд и Хлапето се намираха по средата на първия мост, когато започна стрелбата с трасиращите куршуми.
Метнаха се напред и се присъединиха към Майка и Баба зад конзолата на централната платформа. Откъм южната врата се чу викът на Марио:
— Хлапе! Внимавай! Над теб!
Хлапето погледна нагоре…
… точно когато някакво бяло туловище полетя надолу от мрежата греди, поддържащи геодезичния купол, и се приземи на втория мост точно пред него.