![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
От дърветата зад тях подигравателно му се изсмя синя сойка...
***
Когато тя се облече и изтича надолу по хълма с още по- хвърчащи и по-енергични стъпки отпреди, Тий се заседя сам върху скалата, изтощен и съкрушен от чувство на вина. Не знаеше защо го върши, не разбираше какво го принуждава да се подлага на този тормоз отново и отново. Всеки път тръгваше от тази скала отвратен от себе си, изпълнен с ненавист към нея. Но само ден по-късно тя ще се промъкне пак в мислите му, след още един ще примира от копнеж и преди още да изтече седмицата, ще лудее от желание за нея!... И пак ще премине през същото изпитание: ще рискува да се изложи, катерейки се по тази скала, за да се люби с нея на открито, напълно наясно, че ако бъдат хванати там, никога не биха могли да се измъкнат с подходящо извинение.
Зачуди се дали няма наклонности на мазохист, които се проявяват едва сега. Зачуди се още дали някаква върховна сила не го наказва за безпроблемния секс на ранната му женитба - е, не винаги е бил изцяло верен съпруг, но и никога не се бе обвързвал истински с никоя друга освен с жена си. Сега обаче бе обвързан и връзката му не беше нито лека, нито бе източник на удоволствие, както би могло да се предполага, погледнато отстрани. „Следващия път - помисли той отчаяно - просто ще вдигна това малко, силно тяло над главата си и ще го метна надолу в пропастта под скалата!“
Грабна завитото на руло одеяло под ръка и заслиза тромаво по най-стръмната част на хълма, като се придържаше към скалите с една ръка, докато търсеше опора за крака си. „Също като някой старец“ - помисли той. Чувстваше се прекалено възрастен за този вид упражнения.
Пак тръгна през новозасадените дръвчета на разсадника, подредени в прави редици. Намерили бяха собственика му, пенсионер, който живееше безгрижно под топлото слънце на Аризона. Беше дал земята си под рента на лесничей от Нютаун и той контролираше ежегодната сеч на коледни елхички, засаждането на млади дръвчета и почистването на шубрака на всеки шест месеца. Нещастникът беше подробно разследван от ФБР заедно с помощниците му, сезонни работници, които сечеха, връзваха и продаваха дръвчетата, когато нямаше натрупан сняг за почистване. Всички те бяха под подозрение, но никой не очакваше да научи много от тях. Наясно бяха, че техният човек бе прекалено хитър, за да заравя трупове в задния си двор.
Когато пресече Согатьк в подножието на хълма, като подскачаше тежко от камък на камъка през потока, той зърна част от колата си до пътя. Някой седеше върху нея.
Тий се спря под последните дървета до пътя и обмисли положението. На капака на колата лежеше Макнийл, отпуснал глава на предното стъкло и обърнал лице към слънцето, сякаш се намираше на плажа. По някое време бавно обърна глава към дърветата, под които стоеше Тий, и смъкна слънчевите очила на върха на носа си. Вторачи се за момент, после бутна очилата си обратно нагоре и пак обърна лице към слънцето. За миг Тий се изкуши глупаво да отстъпи назад в гората, да се покрие и да го изчака да изчезне от колата. Вместо това излезе от гората и пресече пътя към нея.
— Много си подранил - изкоментира Макнийл, без да го погледне.
— Изтягай се върху собствената си кола - отвърна студено Тий. Патрулната кола на Макнийл беше паркирана пред неговата и така я лишаваше от изход, притискайки я към бетонната стена на резервоара. Макнийл бавно преметна крака над капака и седна върху него - явно, не бързаше да го освободи. Обърна къмДий тъмните стъкла на очилата си, зад които се криеха очите му. - Разходих се отново до разсадника - подхвърли Тий.