Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Той замълча и се огледа, очаквайки коментари.
— Разбира се, вие знаете, че те така или иначе ще убият Пендъргаст – тихо каза Лонгстрийт.
— Убийството на федерален агент ще им навлече смъртна присъда – отговори Спан. – След като пуснем техния човек, защо да предприемат такава крайна стъпка?
— Защото Пендъргаст ще е свидетел, който може да ги вкара зад решетките до края на дните им.
Настъпи мълчание, в което Спан се чудеше какво да отговори.
— Господин директор, тези мъже очевидно не са глупави.
След тези думи Лонгстрийт се разгъна от стола с безгрижен вид, след това се разходи до средата на помещението.
— Съжалявам, че се налага да бъда откровен, агент Спан, но смятам, че този ваш план ще гарантира смъртта на Пендъргаст.
Спан се вторачи в директора.
— Моите уважения, но не съм съгласен. Това е класически, подробно проучен и проверен в практиката начин на действие.
— Точно затова ще се провали. – Лонгстрийт леко се обърна към групата. – Пендъргаст се намира на кораб. Почти сигурно на контрабандисти на дрога. Извадили са го от водата, разбрали са кой е и са измислили този план. Това е много глупав план на много глупави хора, макар очевидно да вярват, че са страшно умни. Затова Пендъргаст е в такава голяма опасност. Ако бяха умни, както вие мислите, планът ви можеше да сработи. Но те не са. Каквото и да направим, ще го изхвърлят във водата и ще избягат.
— Контрабандисти на наркотици? – попита Спан. Откъде, по дяволите, Лонгстрийт знаеше това?
— Арсено е контрабандист на наркотици. Логично е това да са неговите колеги. Те отчаяно искат да го освободят, преди да пропее.
Сега Лонгстрийт беше започнал да крачи напред-назад.
— И така, какво ще правим? – той вдигна един от тънките си като крака на паяк пръсти. – А: ще разиграем паника. Веднага ще отстъпим на всички техни искания. Ще се престорим, че сме готови да направим всичко, за да освободим нашия скъпоценен агент. Ще ги държим заети – докато говорим с тях, Пендъргаст няма да умре. – Той вдигна втори пръст. – Б: ще натиснем здраво Арсено, но много тихо, защото може да ги информира. В: те се крият някъде на кораб, затова ще претърсим Атлантическото крайбрежие. И накрая Г: и това е най-важното. Ще ги изкараме наяве. Как? Като доведем Арсено от „Синг Синг“ в Ню Йорк. Трябва ли да добавя, че тази операция трябва да се държи в пълна тайна? Не само от пресата и Нюйоркското полицейско управление, но и от другите отдели във ФБР. Информацията за нея ще бъде ограничена до този екип и неколцина от началниците.
Отговорният специален агент Спан стоеше там и местеше очи от директора към своята работна група. Те бяха съсредоточили изцяло вниманието си върху Лонгстрийт. Без някой да осъзнава това, той беше поел командването просто ей така. Спан почувства бавния огън на унижението и яростта.
21.
В подземните простори под „Ривърсайд Драйв“ № 891 Констънс Грийн седеше зад бюрото в малката библиотека със смръщено чело и съсредоточени виолетови очи. Цялото й внимание беше насочено към онова, което стоеше на бюрото: древна японска ваза с проста идеограма, изпечена в нейната глазура. В нея бяха сложени три клонки от миниатюрно дюлево дърво, чиито цветни пъпки потреперваха леко, докато тя работеше.
През последните четирийсет и осем часа, загрижена за своето психическо състояние, Констънс се беше оттеглила в духовните и умствени упражнения, които както знаеше, щяха да й върнат емоционалното самообладание. Това и поддържането на пълно безразличие към външния свят – способност, която беше едновременно нейна гордост и защита. Започна да става в четири, за да медитира, съзерцавайки трансценденталния възел, вързан в шнур от сива коприна, който й беше подарък от Тсеринг, говорещия английски монах от манастира Гсарлиг Чонг, където я бяха учили на тънкостите на тибетската духовна практика, известна като Чонг Ран. След много упражнения беше способна само за минути да премине в стонг па ниид – Състоянието на чиста празнота – и беше оставала всяка сутрин в това подобно на транс медитативно състояние за цял час.
Изпита облекчение, като откри, че това й помогна да потуши своето безпокойство. Следобед вече не изпитваше сънливост и престана да се буди рязко посред нощ.
Помогна й и по други начини.
Нейният невидим другар, ухажор или какъвто там беше – не знаеше точно как да го нарича – не беше давал знак за присъствието си през последните четирийсет и осем часа. Ако не беше реалността на подаръците, които беше оставил, можеше да е част от нейното болезнено въображение. Ястията й също бяха станали по-прости. Макар още да бяха екзотични и по-елегантно поднасяни от практичните гозби, обикновено предпочитани от госпожа Траск – последното беше гъби пачи крак и кладница с равиоли – вече не бяха луксозни. Освен това последните две вечери не бяха съпроводени с вино.