Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Книва беше изпратил воини срещу тях тук, на пет или шест милиарии от Абритус, жертвайки най-слабите си бойци, за да си помислят, че ще обсади лагера и хамбарите на Нове. Така, докато той задържаше XX легион „Валерия Виктрикс” далече от Деций и сина му Етруск, по-голямата част от готските войски се измъкваха на север с плячката си, потъвайки в дунавския естуар. Там, където никоя сериозна битка не можеше да се води, без да се затъне в тинята на тресавищата.

Толкова потрошени глави и за какво!

Аврелиан се наведе към водата. Умората пропълзя до кръста му. Шумът от водата му попречи да чуе пратеника. Когато се изправи, той видя смаяното изражение на Максим.

— Какво каза, декурионе?

— Император Деций Август ти съобщава, че синът му Цезар Херений Етруск загина, докато беше начело на V легион „Македония”.

— Етруск? Кълна се в Слънцето!

Странно, Аврелиан усети голямо облекчение.

Първата му мисъл беше за зловещото предзнаменование на майка му, което го беше навестявало нощи наред, след краткото му посещение в Сирмиум. Юлия Корделия беше сбъркала. Боговете бяха отклонили гнева си от бащата към сина. От августейшия император към младия цезар.

Благодарности на Митра и неговото покровителство свише!

С дрезгав глас Аврелиан попита къде се намира Деций Август.

— В лагера при Абритус. Заедно с управителя на Мизия и своите офицери. Той те вика.

— Да ми намерят кон, бързо.

Аврелиан вече нахлузваше туниката си, изцапана с кръв. Със здравата си ръка Максим хвана бронята, която се сушеше на брега на потока.

— Вземи моята кобила. Тя не участва в боя, отпочинала е. Освен ако не искаш да дойда с теб.

— Не. Погрижи се за себе си. Пази се от инфекциите, които се въдят тук. Имам нужда от живота ти, приятелю, не го забравяй. Приведи отново в ред центуриите. Да бъдат готови до следващото зазоряване. Ще трябва да започваме всичко отначало – днешната битка е била само една измама.

* * *

Въведоха го в стаята на императора, а не в голямата зала на преториума*, където обикновено се провеждаха аудиенциите. Трибунът на лагера, който го водеше, застана отстрани на вратата и обяви името му, без да повишава глас.

[* Държавното жилище на провинциалния управител. – Б.пр.]

Стените на помещението бяха боядисани в синьо и червено, на полегати ленти. В ъглите фалшиви колони поддържаха навитите на спирала лаврови клонки и в един картуш* голям гол Юпитер насочваше копието си към страшно кълбо от змии. Легло и сандък бяха единствените мебели. Кристали от мирта и амбра пращяха в купол за дарове върху дървен жертвеник. Деций, облечен в генералската си униформа, а не с императорската тога, стоеше със затворени очи и наклонена към дима глава. Високи ботуши за езда тип калцеус** покриваха прасците до коленете. Ножницата на паразониума*** беше разкошна. Седефената змия на върха се превръщаше в лъвска паст от злато. Дръжката на меча беше съставена от насложени едно върху друго сребърни топчета, а на топката имаше изумруд, вграден в златна халка.