Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

— Тази катастрофа е резултат от неговата малодушна политика. Обаче Требониан не може другояче. Откак управлява тази област, всичко върви от зле по-зле. И другите, легате, и другите не струват повече! Легионите на Гай Прокулий и Юлий Финитий отстъпиха пред десет хиляди готи. Още не могат да се съвземат. Смъртта на Етруск поддържа тезата им за предпазливост, вместо да ги накара да кипят от ярост. Ако ги оставя да го направят, и Рим ще бъде заставен да се пазари с варварите, за да не изпразни прекалено бързо касите си. Само толкова гордост ли ни е останала?

Една вена пулсираше на челото му от ярост. Аврелиан изчака малко, без да продума, и попита:

— Какво ще заповядаш, августейши?

— Ще тръгнем да преследваме варварите още тази нощ. Ще принудим Книва да влезе в бой, преди да стигне до Дунав. Аз сам ще застана начело на V легион „Македония”…

Аврелиан не можа да се сдържи и смръщи леко вежди, което не убягна на Деций.

— Какво? И ти ли се съмняваш?

— Не, августейши, аз не се съмнявам! Решението ти е правилно. Ние трябва да убием Книва още сега. Готското население е струпано на север, около Дуросторум*. Грабежите ще им позволят да натрупат грамади оръжие и брони, за да нахлуят по-силни от всякога през границите ни. Ти си прав, трябва да ги спрем. Няма друго решение.

[* Днес Силистра. – Б.пр.]

— Но?

— Но Книва е въплъщение на хитростта. Погледни пътя, по който е тръгнал, за да стигне до реката. Той затъва в тресавищата. Там, където ние няма да можем да воюваме с тях.

— Напротив! Неговите пълни със злато каруци ще затънат в тинята и ще забавят ход. Пленниците му ще могат да избягат.

— Възможно е, августейши.

— Не ми ли вярваш?

— Това, в което вярвам, е, че Книва нямаше да тръгне през тресавищата, ако този път не беше подходящ за него.

— Знаеш ли, че току-що каза същото, което и дебелакът Требониан?

— Признай обаче, че не съм го казал по същата причина.

— Ти какво предлагаш?

— Да се качим по-високо и по-бързо от готите срещу течението. Като заобиколим тресавищата, ще се движим с по-добро темпо. Бърз ход – една нощ и един ден. Ние ще ги изненадаме, когато се придвижат до Дуросторум, смятайки, че вече са победили. Аз ги познавам. Когато вярват, че са господари на положението, варварите не могат да устоят на удоволствието да се напият. Тяхната численост вече няма да бъде препятствие.