![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
Нурбел почака управителят да стигне съвсем близо до него, за да го извика, но без да се изправя. Старецът подскочи. Погледна към небето, сякаш щеше да открие там някой демон.
— Аз съм, управителю. Нурбел! Погледни в краката си, не във въздуха.
Нурбел повдигна малко качулката и показа лицето си. Шара извика тихо от изненада.
— Ах, господарю Нурбел! Ах! Нямаше да те позная.
— Ела да седнеш до мен, Шара – заповяда Нурбел тихо. – По-добре е да не привличаме вниманието.
Управителят се огледа уплашено около себе си.
— Да седна на земята ли, господарю Нурбел? Нека благостта на боговете ме опази! Никога не бих могъл да стана.
— Не се превземай толкова. Аз ще ти помогна. Имам нужда от теб.
Шара измърмори, но се подчини. Той положи безкрайно предпазливо слабото си тяло върху един камък, подпирайки се на тоягата си, за да запази равновесие.
— Как са нещата тук? – попита нетърпеливо Нурбел.
— О, зле! Много зле! Всепрославения и ти, вие изобщо не биваше да поверявате двореца и града на този римски префект!
Той поклати глава с упрек в погледа и добави с мъчителна тревога в гласа:
— Господарю Нурбел, вярно ли е онова, което разказват?
— Какво разказват?
— Че съпругата на Всепрославения е умряла от копието на някакъв персиец?
— Не. Успокой се, Зиновия е жива. Това са лъжи, управителю. Желязото на един персиец я засегна леко, но още не е дошъл моментът, когато Алат ще бъде убита.
— Ах!
С извити в ужасяваща гримаса устни Шара се хилеше от удоволствие и облекчение.
— Значи и ти я наричаш Алат? – одобри той. – Знаеш ли, че тук жреците на Ваалшамин решиха да издигнат нов храм на тази богиня, в очертанията на храма на Ваалшамин? Те твърдят, че Алат е по-малката сестра на Ваалшамин.
— Което не пречи да се разпространява новината за нейната смърт.
— О, господарю Нурбел, това е работа на римлянина, на Аелий. И, уви – въздъхна Шара, след като поразмисли малко, – на сина на Всепрославения. На Хайран винаги му е харесвало да се противопоставя на баща си. Трябваше да го чуеш как се жалва и се търкаля по земята, когато се върна в града след смъртта на леля си Офала. На всеки, който идваше да го посети, той разказваше за своето нещастие: „Зиновия я заколи. Кръвта на леля ми е по ръцете й, а това прави баща ми щастлив!”
Очите на управителя се вторачиха в Нурбел, надявайки се може би на някакъв протест. Нурбел се задоволи да попита:
— Разказват ли също, че император Валериан е пленник на Шапур?
— Да. А вярно ли е това?
— Да. Римлянинът се е държал като птичка пред котка!
Двамата мъже се замислиха за кратко. Посочвайки града с края на дългата си тояга, управителят започна отново:
— Ти знаеш как стават нещата в Палмира. Колкото усти, толкова и клюки. Говореше се, че Всепрославения и неговата съпруга са победили персите, после обратното. Сега се твърди, че тя е мъртва и че Шапур е сринал до основи Антиохия! Обаче слуховете не са нищо, господарю Нурбел, в сравнение с предателството на Хайран. Вече не минава и ден, без той да не потъпче името на Всепрославения, точно тук, в неговия дворец!
— За това съм дошъл – изръмжа Нурбел. – Разкажи ми по ред и ясно.
Историята беше проста. Мълвата за смъртта на Зиновия се беше разпространила като чума, омаловажавайки новината за залавянето на Валериан Август и узурпацията на Макриан. Градът пъшкаше, храмовете бяха непрекъснато пълни.
За да направи тревогата още по-мъчителна и за да придаде правдоподобност на лъжите, префект Аелий съобщил, че вече той отговаря за реда и отбраната на Палмира.
— След което Хайран ме принуди да отворя големите порти на двореца, за да приеме този римлянин. Нека боговете ми простят, че видяха онова, което аз видях, господарю Нурбел! Хайран взе префекта в прегръдките си, както се прегръща съпруга на връщане от лов. Предпочитам да премълча останалото.
— Те все още ли са в двореца?
— О, дали са там? Да, там са. Римлянинът се чувства като у дома си и се разпорежда, сякаш винаги е живял в къщата.
— Хайран направи ли изявление?
Брадичката на управителя се разтрепери от отвращение и гняв.
— Чрез мен, да. Думи, които щяха да ме убият. Боговете не ни помагат, когато човек остарее.
— Какво каза той?
— Че Всепрославения и неговата съпруга Зиновия са били победени от Шапур. Че великият Оденат признава, че неговата съпруга е излъгала, когато е уверявала всички в победата срещу персите. Боговете са я наказали, оставяйки я умираща на бойното поле в Сисогодон.
Очите на Шара бяха навлажнени. Сякаш затруднен от думите, които му се налагаше да произнася, Шара едва си поемаше въздух. Нурбел се размърда нетърпеливо.