Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Случи се веднъж, когато той седял на царския си трон, не усетил кога при него влязъл човек, чието лице блестяло така, че осветило целия диван. Баща ми видял, че е в зелено одеяние, висок на ръст, от него лъхали достойнство и величие, блясъкът на лицето му заслепявал очите.
— Тиранино! Невернико! — викнал той. — Докога ще се кланяш на идоли? Закълни се, че няма бог освен Аллаха и че Мохамед е неговият раб и пратеник! Приеми исляма заедно с племето си! Откажи се да се кланяш на идоли! Почитай истински само Аллах!
— Кой си ти, човече? — викнал баща ми. — Защо така мразиш идолите? Не се ли боиш от гнева им?
— Идолите са просто камъни! — отговорил човекът. — Нито гневът им ще ми навреди, нито радостта им ще ми е от полза! Нареди на всеки от племето ти да ти донесе идола си! Аз ще ги призова да ми се разгневят и ще помоля моя бог да се разгневи на тях! Всички идоли са създадени, а моят бог е всесъздател и е всесилен! Ако видите истината — последвайте го, а ако видите лъжа — изоставете го!
Царят наредил всеки да донесе божеството идол, на което се кланял. Всички големци донесли идолите си в дивана.
През това време аз седях зад една завеса при бащиния ми диван. Имах идол от зелен изумруд с големината на човешко същество. Баща ми поиска и него и аз му го изпратих. Сложиха го до бащиния. Той бе от рубин, а на везирите му — от скъпоценен елмаз. Големците сред войниците и поданиците имаха също различни идоли. Всеки притежаваше такъв идол, какъвто можеше да си позволи. Сред народа някои от идолите бяха от раковини, други — от дърво, трети — от глина, четвърти — от кал. Бяха в различни цветове — жълти, черни, червени, зелени, бели.
— Накарай идолите да ми се разгневят! — рече човекът.
Подредиха всички идоли в кръг, сложиха бащиния ми идол върху златен трон по средата, а моя — до неговия. Баща ми се поклони на идола си и му каза:
— О, бог мой! Ти си най-щедрият бог и няма по-велик от тебе! Този човек дойде при мене със съмнение за твоята божественост, претендирайки, че имало бог, по-велик от тебе! Той ни разпорежда да се кланяме на неговия бог! Боже, разгневи му се! — идолът не само че не му отговаряше, но и дума не му проговори. — О, боже! — молеше го баща ми. — Защо не говориш? Спиш ли? Дай ми победа, говори!
Разтърси го, но идолът не помръдна.
— О, враг на Аллаха! — възкликна човекът. — Как може да се кланяш на бог, който нито говори, нито има сила да стори каквото и да е, а не желаеш да се кланяш на моя бог, който е близко и отговаря, присъства и е винаги с теб, внимава и не спи, не е измислен, сам вижда и сам не се вижда, способен е да направи всичко, за което твоят бог е безсилен, и не сторва никакво зло на душата ми! В идола се е вселил дяволът проклет, който те отклонява от правия път — сега той си е отишъл! Поклони се на Аллаха, закълни се, че няма друг бог освен него, че само той заслужава да му се кланят, че няма друго благо освен неговото! А виж с очите си колко е безсилен!
Той разклати горната част на идола и той падна на земята. Разгневи се царят и викна:
— Този неверник събори моя бог! Убийте го!
Всички понечиха да скочат и да го посекат, но никой не можа да се надигне. Човекът им предложи да приемат исляма, но те отказаха.
— Тогава ще ви покажа гнева на моя бог! — рече той, отпусна ръце и продължи: — Аллах, господарю мой, в теб е моето доверие и молба! Отговори на молитвата ми пред тези човешки твари, които се хранят от твоята щедрост, а се кланят на други богове! О, създател на нощта и деня, моля те да превърнеш тези същества в камъни! Ти си всемогъщ, можеш да направиш всичко!
И Аллах превърна жителите на този град в камъни. А аз, още като видях доказателствата, лицето ми се сведе пред Аллах и видях какво ги постигна. Тогава човекът се обърна към мене и каза:
— Аллах побърза да ти даде щастие! В това е неговото всемогъщество!
Аз положих пред него клетва и обет пред Аллаха. Бях седемгодишна, вече съм на трийсет.
— Господарю — казах му аз, — всичките жители се превърнаха в камъни! Аз се спасих, защото чрез тебе приех исляма! Как се казваш?
— Казвам се Абул Абас ал-Худр! — отговори той. Той ми посади едно нарово дръвче, което тутакси се разлисти, цъфна и върза един нар. — Изяж това, което ти дарява Аллах, и искрено му се моли! — напъти ме той.
Изядох нара. После той ме научи на основите на исляма, как да се моля. Научи ме и да пея Корана. И ето — оттогава всеки ден се кланям на Аллаха и всеки ден дръвчето ми дава по един нар. Изяждам го и се насищам по този начин. А Худр, мир нему, идва всеки петък. Той ми каза името ти, предупреди ме, че ще дойдеш, каза ми да се подчиня на волята ти и да вървя с тебе, където поискаш!