Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Видях встрани малка отворена врата. Вътре имаше стълба. Слязох по нея и чух нежен човешки глас, който четеше стихове от Корана. Оказах се пред копринена завеса, обшита със златни ширити, по която блестяха бисери, корали, рубини, късове изумруди и други скъпоценни камъни. Повдигнах я и се озовах пред зала, изписана така, че умът ми се обърка. Вътре седеше девойка с лице като слънце, което грее в чистите небеса, в най-прекрасни одежди, в цветуща хубост и прелест, стройна и кръшна, мила и нежна, сякаш точно нея е имал предвид поетът, като е казал:
Щом зърнах тази девойка, пламнах от обич към нея. Гласът й бе като звука от отварянето на райските порти от Ридуан, думите, които излизаха от устните й, звъняха като скъпоценни камъни, както е казал поетът:
Изведнъж тя сгреши, не произнесе добре някаква дума, а в мене се объркаха ум и взор — както е казал поетът:
Замръзнах, обхванат от ужаса на страстта, и промълвих:
— Ас-саляму алейкум, господарке! Нека Аллах да удължи предначертаното ти щастие и укрепи твоята слава във вечността!
— Поздрави и уважение, о, Абдуллах, син на Фадил! — отговори тя. — Добре дошъл, скъпи мой, сълза на окото ми!
— Откъде знаеш името ми, господарке? — възкликнах аз. — И ти самата откъде си? Какво са направили жителите на този град, че са вкаменени? Аз съм объркан, сащисан, изненадан и изумен, че в този град няма жива душа освен тебе! Заклевам те в Аллаха, разкажи ми защо е всичко това!
— Седни, Абдуллах! — рече тя. — Ако е пожелал Аллах, ще ти разкажа всичко!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абдуллах бен Фадил:
Приседнах при девойката и тя заразказва:
Аз съм дъщеря на царя на този град! Баща ми е онзи, когото си видял на високия трон в дивана. Той бе силен цар, водеше в бой хиляда хиляди и още сто и двайсет хиляди войници, броят на емирите в държавата му бе двайсет и четири хиляди. Под властта му освен градчетата, паланките, крепостите, калетата и селата имаше хиляда големи града! Нему се подчиняваха още хиляда емири бедуини, всеки от които водеше по двайсет хиляди конници. Имаше много съкровища, каквито око не е виждало, ухо не е чувало! Но той мразеше всички чужди царе! И най-силните се плашеха от него! А той бе езичник многобожник, кланяше се на идоли! И всичките му войници бяха неверници като него!