Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Прилича ми на 30-ти калибър — каза Рандъм.
— И аз така предполагам.
Той стана, отиде до стената и дръпна някакъв плетен шнур, който висеше до една от отрупаните с книги стени.
Когато понечи да седне отново в креслото си, на вратата се почука и той извика:
— Влез.
В стаята влезе млад, русокос слуга, облечен с ливрея.
— Добър рефлекс — каза Рандъм.
Мъжът погледна учудено.
— Ваше величество, не разбирам…
— Какво толкова има за разбиране? Аз позвъних и ти влезе.
— Сир, аз не съм на служба във Вашите покои. Изпратен съм да Ви съобщя, че вечерята е готова и всички очакват Вашето благоволение.
— А-а. Кажи им, че ще дойда след малко. Веднага щом поговоря със слугата, когото извиках.
— Много добре, сир.
Мъжът се поклони бързо и се измъкна с гръб към вратата.
— Тъкмо си бях помислил, че е твърде хубаво, за да е истина — промърмори Рандъм.
Малко след това се появи друг слуга — по-възрастен и не чак толкова натруфен.
— Ролф, я изтичай до оръжейната — каза Рандъм. — Кажи на офицера, който е на служба в момента, да се разрови из колекцията от пушки, с които Коруин се появи при Колвир в деня, когато умря Ерик. Да види дали няма да може да ми открие някоя по-запазена карабина 30-ти калибър. Нека да я почисти и да ти я даде.
— 30-ти калибър, нали така, сир?
— Точно така.
Ралф излезе. Рандъм стана и се протегна. После прибра в джоба си патрона, който му бях дал, и посочи към вратата.
— Да вървим да хапнем.
— Добра идея.
На масата бяхме общо осем — Рандъм, Жерар, Бил, Мартин — когото бяха извикали малко преди това, Джулиан — пристигнал току-що от Ардън, Файона — която също се бе появила преди броени минути от някакво далечно място, и аз. Бенедикт трябваше да пристигне на следващата сутрин, а Луела — по-късно тази вечер.
Седях от лявата страна на Рандъм, а Мартин от дясната. Не бях виждал Мартин от доста време и бях любопитен какво е правил напоследък. Но атмосферата не предразполагаше към разговори. Щом някой заговореше, всички останали тутакси се заслушваха в думите му с необичайно внимание, далеч надхвърлящо изискванията на обикновената учтивост. Това адски ме изнервяше. Явно Рандъм се чувстваше по същия начин, защото по едно време изпрати да повикат Дропа МаПанц, придворния шут, за да запълва тягостните, мълчаливи паузи.
Дропа доста се поизпоти в началото. Първият му номер беше жонглиране с парченца от нашата вечеря, които той успя да излапа без да спре да ги подхвърля дори за миг, след което избърса устата си с нечия салфетка и обиди всички ни, един по един. Щом видя, че не постига нужния ефект, Дропа мигновено премина на старата, но изпитана програма, която ми се стори доста смешна.
Бил, който седеше до мен, изкоментира тихичко:
— Знам достатъчно Тари, за да схвана повечето от шегите, но те страшно ми напомнят за Джордж Карлин! Как…
— О, винаги щом майтапите на Дропа започнат да губят от свежестта си, Рандъм веднага го изпраща из разни клубове в Сенките — обясних аз, — за да събере нов материал. Разбрах, че честичко пътувал до Вегас. Дори понякога Рандъм го придружавал, за да поиграе на карти.
След известно време Дропа успя да разсмее всички и това разведри леко атмосферата. Веднага щом той се изниза, за да си пийне, стана възможно да поговориш с някой от останалите, без това да те превърне в център на общото внимание и постепенно всеки се заприказва с някого. Няколко минути по-късно една масивна ръка премина зад гърба на Бил и легна на рамото ми. Жерар се бе облегнал на стола и се беше обърнал към мен.
— Мерлин — каза той, — радвам се да те видя отново. Виж, бих искал да разменя няколко думи с теб насаме, веднага щом намериш малко време за това.
— Разбира се — казах аз, — но аз и Рандъм трябва първо да проверим нещо.
— Щом намериш време — повтори Жерар.
Не бяха минали и десетина секунди, когато се почувствах така, сякаш някой се опитваше да се свърже с мен чрез моята карта.
„Мерлин!“
Беше Файона. Но тя седеше в другия край на масата…
И въпреки това образът се изясни и аз и отговорих — „Да?“, след което погледнах към нейното място. Тя беше свела поглед към кърпичката си, но после погледна към мен, усмихна се и ми кимна.