Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Обратният път до Земята беше дълъг и труден, а аз се чувствах изморен. Затова седнах зад една маса и се заех със зографисването на Карта на бара в кънтри-клуба, където Бил ме беше завел предишната вечер. Работих около двайсетина минути, преди да постигна нещо задоволително добро.
Сега трябваше да отчета и времевата разлика. Съотношението 2,5 към 1 между Амбър и Сянката, която бях обитавал доскоро, беше резултат от доста груби изчисления, затова не беше изключено вече да съм пропуснал срещата си с безименния телефонен терорист.
Разчистих масата и оставих на нея само Картата. Изправих се.
На вратата ми се почука. Мисълта да не отговарям доста ме изкуши, но любопитството ми надделя. Прекосих стаята, махнах резето и отворих вратата.
Там стоеше Файона с коса, разпусната за разнообразие. Беше облякла ефектна вечерна рокля в зелено, на която бе забола малка игла със скъпоценен камък, пасващ безупречно на косата й.
— Почувствах, че използваш някои определени сили — обясни тя, — а не ми се искаше да ти се случи нещо преди да сме си поговорили. Мога ли да вляза?
— Разбира се — казах аз и отстъпих встрани. — Но разполагам с малко време.
— Знам и може би ще ти бъда от полза.
— Как? — попитах аз, докато затварях вратата.
Файона огледа стаята, погледът й се спря на Картата, която току-що бях завършил, после дръпна резето и отиде до масата.
— Доста добре си се справил — отбеляза тя, изучавайки моето произведение. — Значи натам си се запътил? Къде е това място?
— Това е барът на кънтри-клуба в градчето, откъдето пристигнах — отвърнах й аз. — Трябва да се срещна там с някакъв непознат в десет часа местно време. Надявам се да науча от него кой се опитва да ме убие и защо, както и да получа известна информация за някои други мои проблеми.
— Върви — каза тя, — но остави Картата тук. Така ще мога да ви наблюдавам и да ти помогна, ако се наложи.
Протегнах се и стиснах ръката й. После застанах до масата и фокусирах вниманието си.
След няколко мига сцената стана цветна и доби дълбочина. Аз се потопих в появилите се детайли и цялата картина се приближи към мен, разрасна се и започна да измества обстановката, която ме бе обкръжавала допреди малко. Погледът ми се плъзна по стената вдясно от бара, където бях запомнил, че се намира часовникът…
9:48. Не бих могъл и да си мечтая за по-добро попадение.
Вече различавах посетителите, чувах гласовете им.
Заоглеждах се за най-подходящото място за моето пристигане. Всъщност в десния край на бара, близо до онзи часовник, нямаше никой. Добре…
Вече бях там. Опитвах се да изглеждам така, сякаш през цялото време съм си бил там. Трима от посетителите се загледаха в мен. Усмихнах се и им кимнах. Бил ме бе запознал с единия от мъжете предишната вечер. Другия също ми бе познат по физиономия, но с него не бяхме разговаряли. И двамата отвърнаха на кимването ми, което успя да убеди третия мъж, че всичко е наред и той тутакси се обърна към жената, до която беше седнал.
Не след дълго се появи и барманът. Той явно също ме позна, защото ме попита дали и Бил е с мен.
Получих от него поисканата бира, оттеглих се с нея на най-затънтената маса и гушнах халбата, опрял гръб на стената. От време на време хвърлях по един поглед на часовника и оглеждах двата входа на помещението. Ако се напрегнех, сигурно щях да усетя присъствието на Файона.
Десетият час на вечерта дойде и отплува. Същото сториха и някои от членовете на клуба. Никой от тях не прояви особен интерес към мен, докато моето внимание бе привлечено от една млада дама със светла коса и профил, изящен като орнамент на елински капител. Дотук със сравненията, защото едва ли някой е виждал капител да се усмихва, а дамата ми се усмихна още на втория път, когато очите ни се срещнаха, и веднага след това отмести погледа си в друга посока. Проклятие, помислих си аз, защо трябваше точно сега да съм затънал до гуша в проблемите си? При други обстоятелства щях да допия бирата си, да отида до бара за втора, там щяхме да си разменим няколко стандартни реплики, след което щях да я попитам дали не би искала да седне при мен. Всъщност…
Погледнах към часовника.
10:20.
Колко време още трябваше да отпусна на загадъчния непознат? Дали не трябваше просто да реша, че това е бил Джордж Хансен, който вероятно нямаше да дойде, тъй като вече ме бе видял да изчезвам. Освен това търпението на дамата сигурно в даден момент щеше да се изчерпи.