Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Едновременно с това, в съзнанието ми все така присъстваше мисловният й образ, който ми заговори. „Не обичам да повишавам глас по ред причини. Сигурна съм, че след вечеря ще бъдеш доста зает, и затова исках просто да ти кажа, че трябва да се поразходим заедно, или да прескочим до някое от езерата, или да се прехвърлим с Картите до Кабра, или да разгледаме Лабиринта възможно най-скоро. Надявам се, че ме разбра?“
— Разбрах те — казах аз.
„Чудесно.“
Контактът прекъсна и когато погледнах към Файона, тя вече беше прибрала кърпичката и изучаваше чинията си.
Рандъм не се помая и за миг след като довърши десерта си. Стана, пожела лека нощ на всички и махна на мен и Мартин да го последваме.
На излизане Джулиан ме докосна, като се опита да си придаде почти открито зловещ вид и почти успя да го постигне.
— Трябва да пояздим заедно из Ардън — каза той, — и то скоро.
— Чудесна идея — казах му аз. — Ще ти се обадя.
Напуснахме трапезарията. Флора ме спипа в коридора. Пак бе помъкнала Бил на буксир.
— Мини през моята стая да пийнем по нещо за приспиване, преди да си легнеш — каза тя. — Или пък ела утре сутрин за чая.
— Благодаря ти за поканата — отговорих й аз. — Непременно ще се видим. Кога точно, зависи само от това, как ще се подредят нещата.
Тя кимна и ме нокаутира с една от своите усмивки, които бяха предизвикали безброй дуели и няколко Балкански кризи в миналото. След това всеки пое в своята посока.
Докато се изкачвахме по стълбището към библиотеката, Рандъм попита:
— Всички ли се разписаха?
— В какъв смисъл? — попитах аз.
— Успя ли всеки един от тях да си уреди среща с теб?
— Ами, по-скоро направихме няколко уговорки. Всъщност да.
Рандъм се засмя.
— Не си губят времето, а? Така ще успееш да събереш пълна колекция от роднински сръдни и подозрения. Някои от тях впоследствие биха могли да ти свършат добра работа. Явно всички са се разтичали да си търсят съюзници и са преценили, че ти си доста удачен вариант.
— Аз и без друго исках да посетя всеки един от тях. Жалко само, че ще трябва да стане по този начин.
След като изкачихме стълбите, Рандъм ни махна с ръка. Завихме по коридора и се запътихме към библиотеката.
— Къде отиваме? — попита Мартин.
Той приличаше доста на Рандъм, но видът му не беше чак толкова лукав и освен това беше малко по-висок от баща си.
— Да вземем една карабина — каза Рандъм.
— А? Защо?
— Искам да изпробвам патроните, които Мерлин ми донесе. Ако успеем да ги изстреляме, това ще значи, че животът ни току-що се е усложнил допълнително.
Влязохме в библиотеката. Светилниците все още горяха.
Карабината беше подпряна в ъгъла. Рандъм отиде до нея, изрови патрона от джоба си и го зареди.
— Е, върху какво да я изпробваме?
После отстъпи назад и се огледа из стаята.
— А-ха, точно каквото ми трябваше!
Намести приклада до рамото си, прицели се в една броня в другия край на библиотеката и натисна спусъка. Последва трясък и звън на метал. Бронята се разклати.
— Мътните го взели! — каза Рандъм. — Гръмна! В името на Еднорога, защо точно аз? Нали се опитвам да управлявам в мир?!
— Може ли да опитам и аз, татко? — попита Мартин. — Винаги ми се е искало да го направя.
— Защо не? — каза Рандъм. — Мерлин, нали у теб има още няколко патрона?
— Да — казах аз, потърсих ги из джобовете си, измъкнах останалите два и ги подадох на Рандъм. — Единият от тях може и да не гръмне. Забравих кой точно беше.
— Добре.
Рандъм взе и двата и зареди единия от тях. После подаде оръжието на Мартин и започна да му обяснява как се борави с него. От коридора долетяха първите признаци за вдигнатата тревога.
— На път сме да вдигнем цялата охрана на двореца на крак — отбелязах аз.
— Чудесно — каза Рандъм, докато Мартин вдигаше пушката, за да се прицели. — Малко неподправена тръпка от време на време хич няма да им навреди.