Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Карабината изръмжа, а бронята звънна за втори път. Изуменият Мартин бързо върна оръжието на баща си. Рандъм погледна последния патрон и каза:
— Какво пък толкова! — След това зареди и него в магазина и натисна спусъка без да се колебае.
Последва поредното иззвъняване на бронята, плюс звука от рикошета.
— Май съм си объркал призванието — отбеляза Рандъм.
След като Рандъм благодари на стражите за тяхната бдителност и добрата реакция на тренировъчната тревога, а аз дочух някой да мърмори, че кралят май си е сръбнал повечко, тримата се върнахме в библиотеката.
— Намерих третия патрон в джоба на Люк — отвърнах аз на въпроса, който ми зададе Рандъм, и се впуснах да обяснявам подробностите.
— Не мога да си позволя да остана повече в неведение относно Люк Рейнард — каза той накрая. — Как си обясняваш факта, че успях да изстрелям и третия патрон?
— На горните два етажа в сградата, която изгоря — започнах аз, — живееше Мелман, който се опита да ме принесе в жертва. Първите два етажа бяха заети от „Брутус Сторидж Къмпани“. Тази фирма очевидно е складирала патрони от тоя тип. Люк призна, че се е познавал с Мелман. Не съм и предполагал, че може да има каквото и да е връзка между „Брутус“ и патроните. Дори фактът, че са били на склад в същата сграда, ми дойде в повече.
— Ако някой се е захванал да произвежда тези патрони в такива количества, че да му е необходим склад за тях, значи здравата сме загазили — каза Рандъм. — Искам да знам кой е собственикът на къщата и кой я е наел.
— Едва ли ще е толкова трудно да се провери.
— Кого да пратя там с тази задача? — замисли се той. След това щракна с пръсти и се усмихна. — Да позволим на Флора да направи една огромна услуга на короната.
— Вдъхновяваща идея — казах аз.
Мартин се усмихна на забележката ми и поклати глава.
— Боя се, че не разбирам какво всъщност става — ни каза той, — а не бих искал да е така.
— Ето какво ще направим — каза Рандъм. — Аз ще отида да възложа на Флора новата й мисия, а в това време ти го въведи в играта. Флора може да тръгне веднага след погребението.
— Добре — казах аз, докато Рандъм излизаше от стаята, и се захванах за пореден път да си кажа рецитацията, като внесох някои нови редакции, за да я направя възможно най-кратка.
Мартин не беше осенен от някакви нови проникновения, нито пък разполагаше с кой знае каква информация, точно както бях предполагал. Беше прекарал последните няколко години в по-пасторална атмосфера, както научих от самия него. От разказа му останах с впечатлението, че си пада повече по провинцията, отколкото по големите градове.
— Мерлин — каза той, — трябваше по-рано да разкажеш в Амбър за цялата каша. Това засяга всички ни.
А Царството на Хаоса? — зачудих се аз. Дали тези патрони биха свършили работа и там? Но нали засега мишените бяха само Кейн и Блийс? Никой не ме бе извикал във Владенията, за да ми разкаже за някакви скорошни инциденти. И все пак… може би щеше да се наложи в един определен момент да запозная и другите си роднини със ситуацията.
— Само преди няколко дни всичко беше далеч по-просто — отговорих аз, — а след това събитията се развиха прекалено бързо и аз бях твърде зает с тях, за да го направя.
— Но през всичките тези години… нали и преди са се опитвали да те убият…
— Не мога да се обаждам в къщи всеки път, когато някой ме настъпи на улицата. Никой от нас не го прави. Пък и през цялото време не виждах никаква връзка между отделните опити.
Въпреки това, разбирах, че Мартин е абсолютно прав. За мой късмет в този момент се върна Рандъм.
— Не успях да я убедя, че тази мисия ще е чест за нея — каза той, — но се съгласи да замине.
Известно време си говорихме на по-общи теми, като например с какво сме се занимавали през последните няколко години. Спомних си, че Рандъм бе проявил интерес към Дяволския чекрък и затова му споменах за него, но той тутакси смени темата и аз реших, че предпочита да поговорим за проекта на четири очи. Малко след това Мартин започна да се прозява и примерът му се оказа доста заразителен. Рандъм реши, че е време да ни пожелае лека нощ и извика прислужника, за да ме заведе до стаята ми.
Помолих слугата, който се казваше Дик, да ми намери нещо за рисуване. Бяха му необходими около десет минути, за да ме снабди с всичко необходимо.