Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Май трябва да се радваме на всякаква подкрепа.
— Себариал — смаяно повтори Далинар. — Та той не изпращаше войски даже при нападенията на близките плата, където няма опасност от паршенди. Защо ли би изпратил хората си сега?
Роион поклати глава и сви рамене.
Далинар обърна Храбрец и го пришпори към идващата войска, както стори и Роион. Подминаха Адолин, на кон до Шалан току зад тях. Стражата им ги следваше. Ренарин, разбира се, беше с мостовите.
Шалан яздеше един от конете на Адолин — дребно конче, над което се извисяваше Чистокръвен. Тя бе облякла пътническа дреха от предпочитания от жените вестоносци вид — предната и задната част бяха отворени до кръста. Носеше и гамаши отдолу — всъщност копринени гащи, но жените предпочитаха други наименования.
Зад тях на конете се носеше множеството на учените и картографите на Навани, сред тях и Исасик — ардент и кралски картограф. Жените си предаваха нарисуваната от Шалан карта, докато Исасик яздеше отстрани с вирната брадичка, сякаш нарочно пренебрегваше хвалбите на останалите за произведението на Шалан. Далинар се нуждаеше от всички учени, макар и да му се щеше да не е така. Всеки доведен от него писар означаваше още един изложен на опасност живот. Нещата стояха още по-зле заради идването на Навани лично. Той не можеше да пренебрегне довода ѝ — ако смяташ, че е достатъчно безопасно, та да доведеш момичето, значи е достатъчно безопасно и за мен.
Докато Далинар си проправяше път към шествието на Себариал, дойде Амарам, облечен в Броня, развял зад себе си златния плащ. Имаше чудесен боен кон — от едрата порода, използвана за теглене на тежки каруци в Шиновар. Въпреки това приличаше на дребно конче до Храбрец.
— Това Себариал ли е? — попита Амарам и посочи прииждащите войски.
— Очевидно.
— Да го отпратим ли?
— Че защо да правим това?
— Ненадежден е — обясни Амарам.
— Доколкото знам, държи на думата си — възрази Далинар. — За повечето не бих могъл да го кажа.
— Държи на думата си, понеже нищо не обещава.
Далинар, Роион и Амарам препуснаха към Себариал, който се подаде от каретата пред походния строй. Карета. За войска в поход. Е, нямаше да забави Далинар повече от писарите, да речем. Всъщност той може би трябваше да докара още няколко возила. Щеше да бъде хубаво Навани да се движи удобно през дългите дни.
— Себариал? — обърна се към него Далинар.
— Далинар! — отвърна закръгленият човек и засенчи очи с длан. — Изглеждаш изненадан.
— Изненадан съм.
— Ха! Само това е добра причина да дойда. Не мислиш ли, Палона?
Далинар едва можа да я различи в каретата — сложила огромна шапка според модата и лъскава рокля.
— Довел си любовницата си? — полюбопитства Далинар.
— Разбира се. Защо не? Победят ли ни тук, аз умирам, а тя си губи мястото. Както и да е, тя настояваше. Проклета жена.
Себариал застана точно до Храбрец.
— Старче, Далинар, усещам нещо за тебе. Струва ми се мъдро да бъда близо до теб. В равнините ще стане нещо и възможностите изникват като зазоряването.
Роион изсумтя.
— Роион — поде го Себариал, — ти не би ли трябвало да се криеш под някоя маса, а?
— Може би, поне за да се измъкна от тебе.
Себариал се засмя.
— Добре казано, стара костенурко! Може би тази разходка няма да е пълна скука. Напред тогава! Към славата и такива дивотии. Намерим ли богатства, не забравяйте, че и аз си вземам своето! Дойдох тук преди Аладар. Това все значи нещо.
— Преди… — смаяно произнесе Далинар. Обърна се и погледна към стана, разположен току на север от неговия.
Там върху Пустите равнини се изсипваше войска в бяло и тъмнозелено — цветовете на Аладар.
— Виж, ето това — отбеляза Амарам — наистина не го очаквах.
— Можем да опитаме преврат — рече Иалаи.
Садеас извърна коня си към нея. Гвардията им бе пръсната по околните хълмове, достатъчно надалеч, за да не чува, докато Върховният принц и съпругата му се наслаждаваха на приятна „езда сред хълмовете“. Всъщност и двамата искаха да погледнат по-отблизо разширенията на Себариал западно от становете, където той с голям размах насърчаваше селскостопанската работа.
Иалаи яздеше с вперен напред поглед.
— Далинар няма да е в стана си, а с него е и единственият му съюзник Роион. Можем да овладеем Иглата, да убием краля и да сложим ръка на трона.
Садеас обърна коня си и погледна на изток, към лагерите. Едва виждаше как войската на Далинар се строява в Пустите равнини.