Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Беше подготвил лъжа — нещо за това, че не иска да предизвиква тревога у хирурзите с твърде бързо излекуване. Не можа да го изрече. Не и на човек от Мост Четири.
— Изгубих способността си, Лопен — тихо изрече той. — Сил ме напусна.
Слабичкият хердазиец стана необичайно тих.
— Е — най-накрая каза той, — може би трябва да ѝ купиш нещо хубаво.
— Да купя нещо хубаво? На духче?
— Да. Като… не знам. Може би хубаво растение или нова шапка. Да, шапка. Може да излезе евтино. Тя е малка. Ако някой шивач ти поиска пълна цена за толкова малка шапка, ступай го хубавичко.
— Това е най-смехотворният съвет, който съм получавал.
— Трябва да се намажеш с къри, да се разтърчиш из стана и да пееш рогоядски приспивни песни.
Каладин невярващо изгледа Лопен.
— Какво?
— Видя ли? Сега работата с шапката е просто следващият по смехотворност съвет, който си получавал, тъй че трябва да опиташ. Жените харесват шапки. Имам една братовчедка, дето ги прави. Мога да я помоля. Шапка може и да не ти потрябва. Просто духчето на шапката. Ще излезе още по-евтино.
— Ти си откачалка от много особен вид, Лопен.
— Разбира се, че съм, гон. Има само един като мен.
Те продължиха през празния стан. В името на Бурите, мястото изглеждаше пусто. Все подминаваха безлюдни казарми. Каладин вървеше внимателно, благодарен за помощта на Лопен, но дори и това беше изтощително. Не трябваше да се движи с крака. От паметта изплуваха думите на баща му — думи на лекар.
Разкъсани мускули. Превържи крака, пази от възпаление и не допускай лекуваният да отпуска тежест върху него. Допълнително разкъсване може да доведе до постоянно окуцяване или по-зле.
— Искаш ли паланкин? — попита Лопен.
— Паланкините са за жени.
— Нищо лошо няма в това да бъдеш жена, ганчо — обясни Лопен. — Някои от родствениците ми са жени.
— Разбира се, че са…
Каладин замлъкна при усмивката на Лопен. Проклет хердазиец. Каква част от думите му бяха преднамерено глупави? Е, Каладин бе чувал да се разправят шеги за тъпотията на хердазийците, само дето Лопен можеше да надприказва такива шегобийци. Разбира се, половината му шеги бяха за хердазийци. Явно ги намираше извънредно забавни.
Щом наближиха платата, мъртвата тишина отстъпи на глухия шум на хиляди хора, събрани на тясно място. Каладин и Лопен най-накрая излязоха измежду редовете от постройки и стъпиха на естествената площадка точно над парадния плац — той излизаше на Пустите равнини. Бяха събрани хиляди войници. Строени в грамадни карета копиеносци, светлооки стрелци с лък в по-тесни редици, понесли се на конете си офицери в блестящи доспехи.
Каладин тихо ахна.
— Какво? — попита Лопен.
— Ето какво все си мислех, че ще видя.
— Какво? Днес?
— Като младеж в Алеткар — обясни Каладин, неочаквано разчувстван. — Когато мечтаех за бойна слава, въобразявах си това.
Не беше си представял новобранците и почти негодните войскари, обучавани от Амарам в Алеткар. Нито пък грубите, но безпогрешни разбойници от войската на Садеас; нито бързите ударни отряди на Далинар при пробег по платата.
Беше си представял това. Пълна войска, строена за голям поход. Високо издигнати копия, знамената развени, барабанисти и тръбачи, вестоносци в ливреи, писари на коне, дори кралските Превръщатели в отделен ограден участък, скрити от поглед с окачени на пръти ивици плат.
Каладин вече знаеше истината за боя. В битките нямаше слава, а паднали на земята мъже — те крещят, размахали са ръце и крака, омотани са в собствените си вътрешности. В битките имаше мостови, хвърлени срещу стена от стрели, или паршенди, посичани, докато пеят.
В този миг обаче Каладин отново се размечта. Той даде на младежката си същност — все още някъде вътре в него — гледката, която винаги си е представял. Казваше си, че войниците са се събрали за нещо прекрасно, а не за поредното безсмислено клане.
— Ей, още някой идва — обади се Лопен и посочи. — Я виж.
Според знамената само един Върховен принц се бе присъединил към Далинар — Роион. Лопен обаче посочи друга войска — не тъй многобройна, нито добре строена; тя се изсипваше по широкия открит път по източния край на военните лагери. Поне още един Върховен принц се отзова на призива на Далинар.
— Да намерим Мост Четири — рече Каладин. — Искам да ги изпратя.
— Себариал? — попита Далинар. — Войските на Себариал идват с нас?
Роион изръмжа и потърка ръце — сякаш искаше да ги мие — докато си седеше в седлото.