Приключенията на Казанова

С дъщерята на моята хазайка разговарях всяка вечер на балкона и разговорите ни продължаваха почти винаги до среднощ. Обучавах я редовно всяка сутрин по един час в танц. След осем или десет дни се проявиха две действия, които трудно можеха да не се явят. Първо, изчезнаха затрудненията в дишането, второ, влюбих се в нея. Естественото лечебно средство не беше още приложено, но все пак не беше повече нужно да й се пуска кръв. Ригелини продължаваше да прави посещенията си както по-рано, когато видя как тя непрестанно се съвземаше, той предрече, че още преди есента тя ще се възползува от онова благодеяние на природата, без което животът може да се поддържа само изкуствено. Нейната майка виждаше в мен един ангел от небето, който добрият бог й беше изпратил, за да излекува дъщеря й, а последната изпитваше към мен благодарност, която при жената е отдалечена само една крачка от любовта. Казах й да напусне стария си танц майстор и направих от нея една добра танцьорка.

На десетия или на дванадесетия ден тъкмо исках да й изнеса лекцията си, когато дишането й престана и тя падна като мъртва в ръцете ми. Уплаших се силно, но майка й, която беше свикнала да я вижда в такова състояние, отиде веднага да повика хирурга, а нейната сестра й разкопча елечето. Твърдостта на нейните гърди, които нямаха нужда от никакъв цвят, за да бъдат съвършено красиви, ме възхити. Покрих гърдите й, като казах, че хирургът не би улучил правилно кръвоносния съд, ако ги види тъй разголени. Но когато почувствува, че обзет от възхищение, оставих ръката си да лежи върху гърдите й, тя ме отблъсна нежно и ми отправи един умиращ поглед, който ми направи най-дълбоко впечатление.

Хирургът дойде и отвори един кръвоносен съд на ръката. Почти моментално тя дойде в съзнание. Пусна й се най-много четири унции кръв, а когато майка й ми каза, че никога не й се пуска повече, разбрах, че чудото не беше толкова голямо, както твърдеше Ригелини, защото като й правеше по този начин кръвопускане, той й отнемаше месечно по три фунта кръв226. Това беше количеството кръв, която тя би загубила по естествен начин, ако кръвоносните съдове не бяха запушени. Природата, която винаги се приспособява, за да се запази, я заплашваше със смърт, ако чрез някое изкуствено средство не се възстановеше колкото се може по-скоро нарушеното равновесие.

Едва си беше отишъл хирургът, когато за голямо мое учудване тя ми каза ако искам да я почакам малко в залата, защото ще дойде, за да танцуваме. Тя наистина дойде и танцува като че ли не бе се случило нищо.