Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Обещах й, че ще я посещавам редовно. Но какво са обещанията! Наближаваше времето, когато трябваше да се разделим завинаги.
Същата вечер отидох у моя приятел Мърей и му занесох приятната вест. Той ме прегърна, обзет от радост, и ме помоли да вечерям на по следния ден в жилището му, като доведа и Тонина, за да му я предам напълно изискано. Разбира се изпълних желанието му. Той й предаде в мое присъствие доживотната рента от двеста венециански дуката във форма на превод при пекарския еснаф. С втори документ той й приписваше цялата мебелировка на жилището, което й беше наел като нейна собственост, при условие че ще живее в продължение на една година с него. Предписанията, които той даваше относно поведението й, бяха много либерални. Позволяваше й да ме приема като приятел и да посещава майка си и сестрите си колкото пъти пожелае. Тонина увисна на врата му, увери го в нейната благодарност и му обеща да положи всички старания, за да му хареса. Посочвайки ме, тя добави:
— Господин Казанова ще приемам, но само като приятелка, повече той няма да изисква. — По време на тази наистина трогателна сцена тя едва сдържаше сълзите си, аз обаче нямах сила да скрия своите. Чрез Мърей тя създаде щастието си, но аз не бях дълго време свидетел на това щастие. Защо, това ще разкажа по-късно.
Три дни след това Лаура дойде при мен. Разказа ми, че се е пренесла във Венеция и ме помоли да я придружа до нейната дъщеря. Бях твърде много задължен на добрата жена, за да й откажа тази услуга и затова тръгнах веднага с нея. Тонина благодари на добрия господ, благодари също и на мен. Нейната майка й пригласяше, защото тя не беше сигурна, дали добрия бог беше направил повече за нея, отколкото аз. Тонина се изказа много похвално за Мърей и не ме упрекна, че не съм я посетил. Това много ми хареса. Когато поисках да си отида, Лаура ме помоли да я взема в гондолата си. Понеже трябваше да минем покрай къщата, която беше наела, тя ме помоли да й направя удоволствието да вляза за момент. Изпълних желанието й, тъй като не исках да я обидя с отказа си. За моя чест трябва да кажа, че това направих само от любезност и съвсем не мислех, че ще видя Барберина.
Младото момиче беше толкова красиво, колкото сестра й, макар че неговата красота беше от друг вид. Започнах да ставам любопитен. На тази слабост се дължи изобщо непостоянството на един мъж, свикнал на порочен живот. Ако всички жени имаха еднакво изражение на лицето, еднакъв характер и един и същ начин на мислене и изразяване, то мъжете не само че никога не биха били непостоянни, но въобще не биха се влюбвали. Човек би си взел инстинктивно някоя жена и би държал до смъртта й само на нея, но тогава цялото устройство на нашия свят би било различно от сегашното. Новото — това е тиранинът на нашата душа. Ние знаем добре, че това, което не сме видели, е приблизително същото като това, което сме видели. Но сме любопитни, искаме да се убедим в това и за тази цел си създаваме толкова главоболия, като че ли знаем със сигурност, че ще намерим нещо съвсем ново и несравнимо.
Младата Барберина гледаше на мен като на стар познайник, защото майка й я беше свикнала да ми целува ръка, когато ги посетя. Беше се събличала неведнъж в мое присъствие, без да помисли, че това би могло да ме възбуди. Тя знаеше, че нейната сестра, а с това и цялото й семейство бе създало щастието си чрез мен. Естествено тя се считаше за по-красива от Тонина, понеже имаше бяла кожа и хубави черни очи. Имаше желание да замести сестра си и разбираше, че за да успее трябваше да ме нападне внезапно. Нейният млад разум й подсказваше, че не бих могъл да се влюби в нея никога, ако не идвах повече у тях. Тя знаеше, че трябва да ме превземе с пристъп и като най-подходящо средство й се струваше да бъде при удобен случай толкова отзивчива, че завладяването й да не ми струва никакъв труд. Всички тези мисли бяха само нейни, защото бях уверен, че не беше научена от майка си. Лаура беше една от онези майки, каквито има много по света, особено в Италия. Тя извличаше с удоволствие полза от естествените постъпки на своите дъщери, но никога не би помислила да ги тласне по пътя на порока. Нейната добродетел не отиваше по-далеч.
След като разгледах двете им стаи и малката кухня и се учудих на чистотата, малката Барберина ме попита, дали не бих искал да видя и тяхната градинка. Отговорих, че бих направил това с удоволствие, защото за Венеция градината е рядкост. Нейната майка й каза да ми предложи смокини, ако има зрели.
Градинката беше голяма около тридесет стъпки в квадрат и в нея не растеше друго, освен салата и едно хубаво смокинено дърво. Но по него имаше малко плодове и аз й казах, че не виждам никакви.