Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Наистина гърдите, чиято красота можаха да удостоверят със сигурност две от моите сетива, ме бяха съвсем запалили.
С настъпването на нощта се върнах вкъщи и я намерих със сестра й в нейната стая. Каза ми, че очаква кръстника си, който е бил интимен приятел на нейния баща и от осемнадесет години прекарва всяка вечер по един час у тях.
— Колко е годишен той?
— Над петдесет.
— Женен ли е?
— Да, той е граф Чериго. Обича ме като баща, със същата гальовна любов, която изпитваше към мен, когато бях дете. Понякога идва и неговата жена и ме кани на ядене. Следната есен ще отида с тях на село и се надявам, че добрият въздух там ще ми подействува добре. Моят кръстник знае, че живеете при нас и е съгласен с това. Той не ви познава, но ако желаете, ще се запознаете с него.
Нейното съобщение ми достави удоволствие, защото по този начин бях посветен във всичко, без да имаше нужда да задавам нескромни въпроси. Приятелството на гръцкия граф беше очевидно един вид любов. Той беше съпругът на графиня С., която преди две години ме беше въвела в манастира Мурано.
Графът беше много учтив. С бащински тон ми благодари за приятелството, което посвещавах на неговата кръщелница и ме помоли да му направя удоволствието да се храня следния ден с него в къщата му. Ще му окажа чест, ако му дам възможност да ме представи на жена си. Приех поканата с удоволствие, защото обичах театрални ефекти, а моята среща с графинята ми обещаваше един твърде интересен. Поканата беше един израз на благороден характер и моята хубава ученичка беше много зарадвана, когато след отиването на графа изказах хвалебствия за него.
— Моят кръстник — каза ми тя — има в ръцете си всички необходими документи, да му се изплати от къщата Перзико наследството на моята фамилия, което възлиза на 40 000 сребърни дуката. Една четвърт от тази сума принадлежи на мен, а моята майка обеща на сестра ми и мен, че ще подели своята част помежду ни.
Разбрах, че момичето щеше да донесе на мъжа, който се ожени за него 15 000 сребърни дуката.
Отгатнах, че чрез своето състояние момичето искаше да възбуди интереса ми и че искаше да ме накара да се влюбя в нея, като се показваше непристъпна, защото когато си позволих някои волности, тя ги отблъсна с укор, на което не се осмелих да отговоря. Но се заех да я наведа на други мисли.
На следния ден я придружих до нейния кръстник, без да й кажа предварително, че вече познавам графинята. Мислех, че дамата ще се направи, че не ме познава, но се излъгах, защото тя ме прие приятелски като стар познайник. Това очевидно изненада графа, но той беше достатъчно възпитан, за да не издаде изненадата си. Все пак я попита къде се е запознала с мен, а тя му отговори с женска находчивост без най-малко смущение, че сме се видели преди няколко години в Мира. С това въпросът бе изчерпан и ние прекарахме деня приятно.
Надвечер взех една гондола и отпътувах с госпожицата към къщи. За да ускоря работата, си позволих няколко милувки. Ядосах се, че тя ми отговори с упреци и затова не слязох с нея, а продължих към Тонина, при която прекарах почти цялата нощ, тъй като посланикът дойде много късно.
На следната сутрин станах много късно и затова нямаше час по танци. Когато после я помолих за извинение, тя ми каза да не си създавам никакви затруднения. Вечерта седях на балкона до късно през нощта, но хубавицата не дойде. Това подчертано равнодушие ме ядоса. Следната сутрин станах много късно. Тя беше на балкона, но се държах на прилично разстояние и произнасях само безразлични думи. На другия ден ме събуди силен шум. Станах, облякох бързо халата си и изтичах в нейната стая, за да видя какво има. Намерих я умираща. Беше началото на юли, жегата беше непоносима, а моята хубава болна беше покрита само с тънка покривка. Можеше да говори само с очите си, но въпреки изтощението й, в последните имаше нещо толкова нежно. Попитах я дали има сърцебиене и сложих ръката си върху сърцето й, а устните ми залепиха върху гърдите й една гореща целувка. Тя изпусна една въздишка, която я облекчи. Нямаше сили да отстрани ръката ми, която притиснах любовно върху нейното сърце. Осмелен от това, притиснах горещите си устни върху умиращата й уста, стоплих я с дишането си и дръзката ми ръка се плъзна до светилището на щастието. Тя направи усилие да ме отблъсне. Погледът й ми казваше, колко обидена се чувствува.
Изтеглих ръката си и в същия момент влезе хирургът. Едва бе отворен кръвоносния съд и тя започна отново да диша, а когато операцията бе свършена, поиска да стане. Помолих я да остане в леглото и майка й се присъедини към мен. Най-после успях да я увещая, като й казах, че няма да се отделя нито за момент от нея и ще кажа да се донесе яденето ми при нейното легло. Тя облече едно елече и помоли сестра си да я завие с тафтена покривка.