Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Написа ми писмо, в което с топли думи ме молеше да я посетя в определен час във връзка с важна работа. От любопитство, както и от желание да й бъда полезен, отидох. Когато ме видя да влизам, тя се хвърли на врата ми и каза, че важната работа била любовта. Засмях се сърдечно на това и ми хареса, че беше по-чиста, затова ми се стори и по-хубава. Тя насочи разговора към нашите преживявания в крепостта Сан Андре и съумя тъй да ме възбуди, че получих желание да изпълня молбата й. Свалих наметката си и попитах дали баща й е вкъщи.
— Той излезе — отговори тя.
Трябваше да изляза за момент. Когато се връщах сбърках вратата и влязох в съседката стая, където за голяма моя изненада видях графа и двама зле изглеждащи младежи.
— Драги графе — казах му аз, — вашата дъщеря току-що ми каза, че не сте вкъщи.
— Тази поръчка й дадох аз, защото трябва да сключа една сделка с господата. Но това може да се свърши друг път.
Исках да си отида, но той изпрати двамата души и ме задържа. Каза ми, че е очарован да ме види и започна да ми разказва историята на цялото си злополучие, защото последното беше твърде разнообразно. Държавните инквизитори му отнели скромната пенсия. Виждал се в положение да бъде изхвърлен със семейството си на улицата и да тръгне да проси за насъщния. Каза ми, че от три години не е могъл да плати нищо на хазаина си, но ако би могъл да му плати само за четвърт година, то би получил отсрочка. Понеже се касаеше само за двадесет дуката, извадих от джоба си шест цехини и му ги дадох. Той ме прегърна със сълзи от радост, взе мизерната си наметка, повика дъщеря си, каза й да ми прави компания и излезе.
Когато останах сам с графинята, изследвах междинната врата към стаята, в която бях преди това с нея и открих, че тя беше само прикрепена.
— Баща ви — казах й аз — би ме изненадал и може лесно да се отгатне, какво би направил с двамата полицаи, които бяха с него. Заговорът е твърде ясен, а аз се спасих благодарение на щастливата случайност.
Тя отричаше, плачеше, кълнеше се в бога и всички светци, падна на колене. Обърнах глава, взех наметката си и си отидох, без да кажа нито дума. Тя ми пишеше непрекъснато писма, на които не отговарях и повече не отидох при нея. Това беше през лятото. Горещината, страстта, гладът и мизерията й объркаха главата. Тя полудя и един ден излезе по обедните часове гола на Петровия площад, като молеше хората, които тя спираше, да я доведат при мен.
Тази неприятна история се разнесе из целия град и ми причини голяма досада. Бедната нещастница бе затворена и разсъдъкът й се възвърна едва след пет години. Когато бе пусната от болницата, я видях в печалната нужда да проси по улиците. Същата съдба имаха и всичките й братя, с изключение на най-възрастния, когото дванадесет години по-късно срещнах като обикновен кадет в гвардията на испанския крал в Мадрид. По времето, за което сега разказвам, младата графиня беше вече остаряла с една година, но тъй като за злобните намерения на моите неприятели и малкото можеше да бъде от полза, то историята се изрови от забравата, като се добавиха най-фантастични неща. По такъв начин облаците се натрупаха и сгъстиха още повече.
През юли 1755 година страшният трибунал съобщи на Месер-гранде заповедта да се намери моята личност жива или мъртва. Така гласеше дивата форма на всички заповеди за арестуване от строгия триумвират, защото най-нищожната от неговите заповеди съдържаше заплахата от смъртно наказание за провинения.
Три или четири дни преди имения ден, деня на Св. Якоб, М.М. ми подари няколко лакти сребърна дантела, за да се обшие една тафтена дреха, която исках да облека за първи път на имения си ден. Посетих я в хубавия си нов костюм и й казах, че на следния ден ще дойда пак, за да я помоля да ми заеме пари, защото вече не знаех какво да правя, за да се сдобия с такива. Тя притежаваше още петстотинте цехини, които беше оставила настрана, когато продадох диамантите й.
Тъй като бях сигурен, че на следния ден ще получа пари, играх цялата нощ и загубих петстотин цехини на честна дума. На разсъмване чувствувах нужда да се успокоя и отидох към Ерберия при Големия канал, който минава през града. Това е пазарът за зарзават, плодове и цветя.
Всяка по-хубава сутрин в Ерберия отива да се разхожда част от доброто общество. Привидно те правят това за удоволствието да гледат стотиците лодки, които пристигат натоварени със зарзават, овощия и цветя от многобройните острови на околността в града. Но всеки знае, че това са млади господа и дами, които са прекарали нощта в любов или пиршество или които чрез нещастие или непредпазливост в игра са загубили последната си надежда. Те идват тук, за да подишат чист въздух и да успокоят възбудата си. Фактът, че се намира удоволствие в тази разходка, доказва колко може да се измени характерът на една нация. Някогашните венецианци, който бяха също толкова потайни в личните си дела, колкото и в политиката си, бяха заменени от модерните, които обратно, намираха удоволствие да вършат всичко открито. Кавалерите, които отиват там придружени от дами, искат да предизвикат завистта на своите другари, като излагат на показ любовните си успехи. Който отива сам, търси да открие нещо или да направи другите ревниви. А дамите отиват всъщност само за да бъдат видени. Те са извънредно доволни, когато всички узнаят, че не се срамуват. Впрочем за кокетиране на това място не може да става дума, тъй като облеклото често е в лошо състояние. Дори изглежда, че дамите са се уговорили да се покажат небрежни и с това да дадат на зрителите материал за всевъзможни предложения. Кавалерите, които ги водят под ръка, дават да се разбере чрез небрежното си облекло и неизисканото си държание, че уважението към дамите всъщност е нещо остаряло и досадно. В небрежното облекло на техните придружители човек трябваше да съзре признак на техния триумф. С една дума, ако човек изглежда при тези сутринни разходки доста изморен, — това е признак на принадлежност към доброто общество.