Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Напуснах ги рано и отидох вкъщи, където за голяма моя изненада намерих балкона на спалнята си зает. Една млада дама с красива фигура стана, когато ме видя и с изискано благоприличие ме помоли да я извиня за свободата, която си е позволила.
— Аз съм — каза ми тя — статуята от тази сутрин. Заради комарите вечер не палим свещи. Но ако искате да си легнете, ще затворим прозорците и ще си отидем. Представям ви сестра си, майка ми вече си легна.
Отговорих й, че балконът е винаги на разположението й и понеже е още рано, то я моля да облека дрехата си за спане и да ми позволи да й правя компания. Дарбата й за разговор беше прелестна. Тя ми подари два приятни часа и остана при мен до среднощ. Младата й сестра запали свещ. След това те се поклониха и пожелавайки ми лека нощ, си отидоха.
Легнах си с изпълнено от хубавото момиче въображение. Съвсем не можех да повярвам, че тя е наистина болна. Разговаряше толкова оживено и весело. Беше начетена, умна и с приятни маниери. Ако действително болестта й можеше да се премахне само чрез средството, което Ригелини посочи като единствено, то не разбирах как в един град като Венеция не е била отдавна излекувана, защото въпреки бледността си тя ми се стори напълно достойна да плени някой любовник, а според мен тя беше достатъчно умна, за да не се реши да прибегне в една или друга форма към най-приятното средство, което медицинският факултет може изобщо да предпише.
На следната сутрин, когато позвъних, защото исках да стана, влезе по-младата сестра и каза, че в момента нямали слугиня, затова тя ще ми услужи, с каквото ми е нужно. Извън палата Брагадино не обичам да бъда обслужван от моя прислужник, тъй като по този начин имах по-голяма свобода.
След като младото момиче ме обслужи, я попитах как се чувствува сестра й.
— Много добре, нейното малокръвие не е никаква болест и тя се чувствува зле само когато се затрудни дишането й. Има добър апетит и спи отлично като мен.
— Какво е това свирене на цигулка, което чувам?
— Това е танц майсторът, който обучава сестра ми.
Облякох се бързо и отидох да я видя. Лицето й беше оживено от един розов оттенък и я намерих очарователна, макар че старият й учител я караше да танцува с превити крака. На красивото момиче липсваше само искрата на Прометея — цветът на живота. Нейната бледност напомняше много на снега, тя причиняваше болка на окото.
Учителят по танц ме помоли да танцувам с ученичката му един менует и аз се съгласих, като го помолих да свири ларгисимо. Той беше на мнение, че това ще бъде много уморително за синьората, но тя бързо му отговори, че съвсем не е толкова слаба и танцува много добре, но накрая трябваше да седне в едно кресло.
— За в бъдеще, драги маестро — каза тя на стария господин, — ще танцувам винаги ларгисимо, понеже мисля, че това бързо движение ми действува добре:
Когато учителят си отиде, й казах, че лекциите й са много къси и учителят й я оставя да придобие лоши привички. И поставих краката, раменете и ръцете й в правилно положение, показах й как да подава ръката си грациозно и как да свива коляното си според такта, с една дума й дадох в продължение на един час напълно изискано обучение. Когато я видях малко изморена, я помолих да седне и излязох, за да направя посещение на М.М.
Намерих М.М. много тъжна, защото бащата на Ч.Ч. беше умрял и бившата ми любовница беше взета от манастира, за да бъде омъжена за един адвокат. При сбогуването си Ч.Ч. оставила за мен едно писмо, в което ми пишеше, че ако й обещая да се оженя за нея, когато имам възможност да направя това, то тя би ме чакала и би отблъснала всяко друго предложение. Отговорих й направо, че нямам служба, а и никакви изгледи да получа такава, затова й давам пълна свобода и дори я съветвам да не отказва на някой кандидат, за когото мисли, че би могъл да я направи щастлива.
Въпреки това Ч.Ч. се омъжи за някой си Н. едва след моето бягство от оловните килии, когато никой не можеше повече да се надява да ме види отново във Венеция. Видях я отново чак след дванадесет години и изпитах болката да я намеря като нещастна вдовица. Ако сега бях във Венеция, не бих се оженил за нея, тъй като в моята възраст бракът е безсрамие, но сигурно бих разделил с нея малкото, което имам и бих живял с нея като с една нежно обичана сестра.
Някои жени наричат мъжете неверни и ги обвиняват в непостоянство. Когато ги слушам в подобни случаи да уверяват, че мъжете им обещават вечна вярност само с цел да ги измамят, то им давам право и се присъединявам с удоволствие към оплакванията им. Но в действителност никоя жена не може да твърди това, защото в момента, когато се обича, обещава се обикновено само това, което внушава сърцето. Поради това подобни жаловити песни ми се виждат обикновено смешни. За съжаление ние обичаме, без да се допитваме до разума, а когато престанем да обичаме, разумът няма нищо общо с това.