Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След като поръчах яденето си, седнах на леглото й, взех ръката й и покрих последната с целувки. Казах й, че знам със сигурност, че ще оздравее, ако би могла да обича.
— Уви — въздъхна тя, — кого бих могла да обичам, когато не съм сигурна, дали ще се отговори на любовта ми.
Не оставих незабелязани тези думи и я обсипах с галантни думи, на които тя отговори с тиха въздишка и таен любовен поглед. Сложих ръката си върху нейното коляно и я помолих да ми позволи да остане там, като й обещах да не искам повече. Но постепенно се приближих към центъра и се опитах да възбудя в нея приятно чувство.
— О, оставете ме — каза тя с чувство, като едновременно се отдръпна. — Може би точно това е причината на моята болест.
— Не, моя приятелко, не — казах й пламенно аз, — това не може да бъде. — Моята душа задуши върху устните й възражението, което искаше да ми направи.
Бях във възторг, тъй като това признание разчистваше пътя и виждах близо момента на щастието. Чувствувах се сигурен, че ще мога да я излекувам, ако докторът не се лъжеше относно естеството на лечебното средство. Щадях нейната срамежливост, като се въздържах, от всякакви нескромни въпроси, но й обясних моята любов, като й обещах да не искам нищо от нея, освен онова, което тя сама би сметнала като подходящо, за да даде нова храна на моята нежност.
После се хранихме заедно с добър апетит. След това тя стана, а аз се облякох за излизане. Когато вечерта се върнах рано вкъщи, намерих я на моя балкон. Седнах съвсем близко срещу нея и двамата говорихме само с погледи и въздишки. Оглеждайки със страстни погледи нейните прелести, които лунната светлина правеше още по-привлекателни, й предадох огъня, който ме изгаряше. Притиснах я страстно до гърдите си и тя ме направи щастлив с толкова жар и самоотдаване, че явно повече мислеше да получи наслада, отколкото да ми даде такава. Извърших жертвата без олтарът да се зацапа с кръв.
Когато сестра й дойде и каза, че е вече късно, тя й отговори:
— Легни си, свежият нощен въздух ми действува добре и искам да му се насладя още малко.
Когато останахме сами, легнахме в леглото, като че ли от години бяхме тъй свикнали. Прекарахме една вълшебна нощ. Мен ме оживяваше любовта и желанието да я излекувам, а нея сладко сладострастие и нежна благодарност. На зазоряване тя стана и отиде в спалнята си, за да си отпочине в нейното легло, след като прочувствено и с радостни сълзи ме беше прегърнала още веднъж. И аз се нуждаех от почивка, в резултат на което урокът по танц не се състоя. Макар че в моментите на наслада очарователното момиче се беше забравило в несвестни трепети, не пропуснах нито за момент да бъда предпазлив. В продължение на три седмици ние преживяхме най-сладки нощи и имах щастието да я видя напълно оздравяла. Без съмнение бих се оженил за нея, ако към края на същия месец не ме бе сполетяло едно нещастие.
Ти ще си спомниш, драги читателю, за един сатиричен роман от абата Каири, който ми бе дал господин Мърей. В него авторът ме беше представил доста лошо. Този абат Каири не беше по-добър, отколкото повечето от неговите колеги. Нямах никакво основание да бъда доволен от него и в този смисъл се бях изразил толкова ясно, че господин абатът се страхуваше от порядъчно набиване и вземаше всички предпазни мерки. Приблизително по същото време получих едно анонимно писмо. Съобщаваше ми се: вместо да мисля да възпитавам абата, бих направил по-добре да помисля за себе си, понеже съм заплашен от близко нещастие. Човек трябва да презира анонимните писачи, но понякога трябва да умее да се възползува от съветите, които получава по такъв начин. Не го направих и това беше голяма моя грешка.
По това време с мен се запозна някой си Мануци, като предложи да ми доставя диаманти на кредит, което ми даде повод да го приема в жилището си. Той беше бивш каменоделец, а сега шпионин и оръдие на държавните инквизитори, но аз съвсем не го познавах. При своето посещение той видя много книги, които се намираха из стаята ми, между които и ръкописи върху магията. За нещастие неговата изненада ме развесели и аз му показах книгите си, които се отнасяха до контактите с елементарните духове227.
Читателите ми да бъдат тъй добри да ми повярват, че в ползата от тези стари негодни книги не вярвах ни най-малко. Притежавах ги и се забавлявах с тях както човек се забавлява и с хиляди други глупости, които са излезли от кухи глави. Няколко дни по-късно предателят дойде пак и ми каза, че един, чието име не може да ми съобщи, бил готов да плати за петте книги хиляда цехини, но иска предварително да ги види и се увери, че са истински. И тъй като се задължаваше да ми ги върне в срок от двадесет и четири часа, а на мен те съвсем не бяха нужни, то му ги поверих. На следния ден той наистина ми ги върна, но ми каза, че любителят ги счита за подправени. Няколко години по-късно узнах, че той ги е занесъл на секретаря на държавните инквизитори, който по този начин се убедил, че съм бил голям магьосник.
227
Под елементарни (или природни, стихийни) духове в средните векове се е разбирало духовете, обитаващи четирите елемента или първични материи; огнен дух или саламандър, ундини във водата, силфи — във въздуха, и гноми — в земята. — Бел.ред.