Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
В този съдбоносен месец сякаш всичко се съюзи, за да ме унищожи: госпожа Мемо, майката на господата Андрея, Бернандо и Лоренцо Мемо си беше втълпила, че увличам синовете й в атеизъм. Тя се обърна към стария рицар Антонио Мочениго, чичо на господин де Брагадино. Той не можеше да ме търпи, понеже според него съм заблудил племенника му с помощта на моята кабала. Работата беше сериозна и едно аутодафе не беше изключено, тъй като с това се засягаше свещения официум, а това е един вид диво животно, с което е по-добре човек да няма никаква работа. Но понеже му беше трудно да нареди да ме затворят в духовните тъмници на светата инквизиция, то реших да изложа случая пред държавните инквизитори и последните предприеха първо проучване относно моя начин на живот.
Антонио Кондулмер, мой неприятел в качеството си на приятел на абат Киари, беше тогава червен държавен инквизитор. Той използува случая да ме представи като смутител на обществения ред. Един легационен секретар, с когото се запознах няколко години по-късно, ми разправи, че един платен обвинител и двама свидетели, които бяха също на заплата при строгия трибунал, ме обвинили, че вярвам само в дявола — като че ли такава глупава вяра, в случай, че последната изобщо съществува, няма за предпоставка по необходимост вярата в бога. Тримата достопочтени хора дали клетва за това. Когато съм губел в игра никога не са ме чували да проклинам дявола, а в такива моменти всички вярващи християни обикновено го проклинали. Освен това бях обвинен, че ям всеки ден месо, че отивам в църква само на най-големи празници и че съществува силно подозрение, че принадлежа към масонството. Освен това контактувам с чужди посланици и понеже живея с трима патриции, то било сигурно, че изтръгвам от тях всякакви държавни тайни и ги продавам за многото пари, които ме виждат да губя.
Тези обвинения, никое от които не беше обосновано, послужиха на строгия трибунал за повод да ме третира като неприятел на отечеството и съзаклятник. От няколко седмици бях съветван от лица, на които можех да имам доверие, да замина за чужбина, понеже трибуналът се занимавал с мен. Това беше достатъчно, защото във Венеция могат да живеят спокойно само онези, чието съществувание е неизвестно за страшния съд. Но аз отблъснах упорито всички предупреждения. Ако се бях вслушал в съветите, които ми се даваха, то се бих обезпокоил, а сега бях враг на всяко безпокойство. Казах си, че нямам угризения на съвестта, не съм виновен, а щом съм невинен, то няма защо да се страхувам.
Бях глупак, така можеше да разсъждава един свободен човек, но във Венеция нямаше свободни хора.
Не мога да отрека, че онова, което до голяма степен ми пречеше да помисля за едно възможно нещастие, беше действителното нещастие, което ме преследваше непрекъснато. Губех ден след ден, имах навсякъде дългове, бях заложил всичките си скъпоценности, даже и табакерите си, от които предпазливо бях извадил портретите. Последните бях поверил на моята приятелка госпожа Манцони, която съхраняваше също важните ми книжа и любовните ми писма. Забелязах, че ме избягваха. Един стар сенатор ми каза един ден, че се знаело, че младата графиня Бонафеде се е побъркала в резултат на даденото й от мен любовно питие. Тя била още в болницата и в пристъпите си на лудост повтаряла с проклятие непрекъснато моето име. Трябва да разкажа накъсо тази история на читателите си.
Младата графиня Бонафеде, на която малко след завръщането си във Венеция бях подарил няколко цехини, искаше да ме предизвика да й направя други посещения, тъй като би извлякла голяма полза от това. Досаждаше ми с писмата си и я посетих още няколко пъти, като всеки път й оставях по няколко цехини, но с изключение на първия път, никога не се показах нежен към нея. В продължение на една година всичките й опити се осуетяваха от моето равнодушие. Тогава тя скрои престъпен план, но не можах да я изоблича.