Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Виждам няколко горе на върха — каза Барберина, — и ако желаете да ми държите стълбата, ще ги откъсна.
— Добре, направи го, ще държа стълбата.
Тя се изкачи леко, но за да достигне няколко доста отдалечени плодове, трябваше да протегне ръката си и да се наклони настрана, като с другата си ръка се държеше за стълбата.
— Моя мила Барберина, ако знаеш какво виждам!
— Това, което често сте виждали у моята сестра.
— Вярно е, но ти си по-красива от нея.
Малката не отговори, но се престори, че не може да достигне една смокиня и постави единия си крак върху един по-висок клон, чрез което ми предложи най-съблазнителната гледка. Бях като замаян. Барберина забеляза това, но съвсем не ускори работата си. Най-после й помогнах да слезе. При това ръката ми се заблуди и аз попитах, дали плода, който държа, е вече откъснат. Тя ме погледна с мила усмивка и ми остави толкова време, колкото желаех, за да се убедя, че беше непокътната девственица. Бях вече победен, взех я в прегръдките си, притиснах я влюбено до гърдите си и залепих на устните й една огнена целувка, на която тя сърдечно отговори.
— Искаш ли, мило дете, да ми подариш това, което държах в ръката си?
— Майка ми отива утре в Мурано и ще остане там целия ден. Ако дойдете, няма да ви откажа нищо.
Когато една невинна уста говори такива естествени думи, то мъжът, към когото те са отправени, трябва да е щастлив, защото страстите са само мъки, те са същински болки и ние само за това ценим толкова насладата, защото тя ни освобождава от тези болки. Това доказва, че онези, които предпочитат малко съпротива пред незабавното задоволяване на техните желания, не са прави. Но прекалено голяма отстъпчивост често е признак на развратност, а такава мъжете не обичат, колкото и да са самите те развратни.
Ние се върнахме в къщата. Прегърнах Барберина в присъствието на майка й и казах на последната, че притежава истински бисер. При този комплимент тя се засмя от радост. Дадох на прелестното момиче десет цехини и си отидох много доволен, но едновременно проклинах съдбата, че не ми позволяваше да предложа на очарователната Барберина веднага също такова щастие, като на нейната сестра.
Тонина ми беше казала, че от приличие би трябвало да вечерям поне веднъж при нея. Отидох същата вечер и намерих там Ригелини и Мърей. Вечерята беше много мила и се възхитих от пълното разбирателство, което вече царуваше при новата любовна двойка.
— Поднасям ви моя комплимент, — казах на посланика, — че сте изгубил известен вкус.
— Ако бях загубил нещо подобно, то това би ме натъжило, защото тогава би трябвало да приема, че отивам назад.
— Но по-преди обичахте да принасяте жертви на любовта, без да прикривате нейните тайни.
— Не аз обичах това, а Анчила, и тъй като нейната наслада ми беше толкова скъпа, колкото моята, то се приспособявах на драго сърце към нейния вкус.
— Вашият отговор ме радва, защото признавам, че би ми струвало голямо усилие да съм свидетел на любовните ви борби с Тонина.
Споменах в разговора, че нямам вече жилище в Мурано и Ригелини ми каза, че ако искам, може да ми набави много хубаво и евтино жилище при фундамента Нуове.
Тази градска част се намира на север и колкото е приятна през лятото, толкова е неприятна през зимата. Понеже е разположена срещу Мурано, където трябваше да отивам няколко пъти седмично, то казах на доктора, че бих искал да видя жилището.
Към полунощ се сбогувах с богатия и щастлив англичанин. Понеже следващия ден щях да прекарам с моето ново завоевание, то веднага легнах, за да бъда свеж и за да мога да се покажа дееспособен.
При Барберина отидох доста рано. Тя ме посрещна с думите:
— Майка ми ще се върне чак довечера, а брат ми ще обядва в училище. Ще бъдем, значи, напълно необезпокоявани. Имам тук пушена кокошка, шунка, сирене и две буталки скополо. Ще ядем без никакви приготовления, щом ни се поиска.
— Изненадан съм, прелестна приятелко, че си успяла да се снабдиш с такова добро ядене?
— Дължим го на майка ми, тя заслужава всяка похвала.
— Значи си й казала какво възнамеряваме да правим?
— О, не! Поне не всичко! Понеже сама не го зная. Но й казах, че ще ме посетите и едновременно й дадох десетте цехини.
— И какво отговори майка ти?
— Каза ми, че съвсем няма да й е неприятно, ако ме обичате също тъй, както сте обичали сестра ми.