Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Добре, нека бъде волята ти! — отговорил Абу Исхак. — Право е рекъл някой си: „Бедата на човека идва от езика!“ Сам съм си виновен, че ти го разказах. Ти напиши височайше писмо, пък аз ще му го отнеса и ще ти го доведа с кучетата!
Написал халифът височайше писмо, Абу Исхак го отнесъл в Басра, влязъл при наместника и той възкликнал:
— Аллах да ни пази от зло, Абу Исхак! Защо така скоро се върна тук? Данъкът ли липсва, или халифът не го прие?
— Слушай, емир Абдуллах! — рекъл Абу Исхак. — Не съм се върнал, че данъкът ти липсва или халифът не го е приел! Моля те само да ме извиниш! Грях извърших пред тебе и което сторих, е подсъдно само на Аллах!
— Какво е станало с тебе, Абу Исхак! — запитал Абдуллах. — Ти си ми близък и аз ти прощавам!
— Ами когато бях при тебе, те следих три нощи подред. Всяка нощ ти отиваше да измъчваш двете кучета. Зачудих се, но ме досрамя да те питам. Случайно разказах за това на емира на правоверните и той ми нареди да се върна при тебе. Ако знаех, че работата ще стигне дотам, въобще нямаше да му го разказвам. Но май съдбата е решила така да бъде!
Така се извинявал той, а Абдуллах му рекъл:
— Щом вече си му го казал, ще потвърдя пред него думите ти, за да не те помисли за лъжец. Ако той бе изпратил някой друг, щях да отричам! Ще тръгна с тебе, ще взема и двете кучета, макар това да стане причина за края на земния ми път!
Взел наместникът дар, подходящ за халифа, повел и двете кучета със златни синджири, всяко върху камила, и потеглили на път. Стигнали в Багдад. Наместникът показал двете кучета на халифа. Те зацелували земята пред нозете му, замахали с опашки и заплакали, сякаш му се оплаквали. Зачудил се халифът.
— Разкажи ми що за кучета са това! — наредил той.
— О, емир на правоверните! — заговорил Абдуллах. — Това не са кучета, а моите двама братя, синове на баща ми и майка ми!
— А как може да са били хора, пък да са станали кучета?
— Ако разрешиш, о, емир на правоверните, ще ти разкажа цялата истина за тях!
— Разказвай, но гледай да не лъжеш — лъжата е черта на лицемерите! Истината е кораб на спасението и добродетел на праведните!
— О, емир на правоверните, нека ти разкажа историята, пък те ще ми бъда свидетели! Ако лъжа — те ще ме опровергават, ако казвам истината — ще я потвърждават!
— Но тези кучета не могат да говорят! Как ще бъдат свидетели?
— Братя! — обърнал се Абдуллах към кучетата. — Ако говоря нещо лъжливо, вдигнете глава нагоре и отворете широко очи! А когато говоря истината, отпуснете глава надолу и мигайте по-често! — после се обърнал към халифа:
Знай, наместник на Аллаха, че ние сме трима братя от един баща и една майка. Баща ни се казваше Фадил. Нямало да бъде наречен с това име, ако не е била мъката на баща му. Майката родила двама братя близнаци от една утроба, но единият умрял при раждането. Така вторият брат останал избраният — предпочитаният, и затова баща му го нарекъл Фадил. Възпитал го от добре по-добре, после го оженил за майка ми и умрял. Най-напред тя родила този мой брат и той го нарекъл Мансур, после родила този мой брат — той го нарекъл Насир. Третия път тя родила момче и той ме нарекъл Абдуллах. Той ни отгледа, а когато почина, остави ни дом и дюкян, пълен с разноцветни тъкани — индийски, гръцки, хорасански и какви ли не още. Когато умря, аз събрах търговците и всички видни люде, устроих им голяма трапеза и рекох:
— Търговци! Този свят е тленен, а отвъдният — вечен! Баща ни умря и остави известна сума пари! Боя се да не би приживе той да е останал длъжен някому с нещо — залог, заем или друго такова! Ако някой има да взема нещо от него — нека го каже! Аз ще върна всекиму дълга, за да се изправи баща ми с чиста съвест пред божия съд!
— Абдуллах! — рекоха търговците. — Ние не сме измамници! Боим се от всевишния Аллах и не желаем да ядем сирашки пари! Баща ти, Аллах да го прости, връщаше винаги навреме борчовете си на хората и на съвестта му не тежи никакво задължение. Имаше си той и такива нрави: ако някой му дължеше нещо, той никога не си го искаше, а ако дължеше някому нещо — плащаше си го, без да му го поискат!
— Аллах да ви благослови! — рекох, обърнах се към двамата ми братя и рекох: — Братя, баща ни никому нищо не е длъжен! Той ни остави тези пари, платове, къщата и дюкяна. Всеки от нас има право на една трета от всичко! Нека се договорим да не делим — парите ни ще бъдат общи! Ако пък искате — ще делим и всеки ще си вземе дяла.