Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
По нейно настояване продадох един след друг всичките й диаманти. И проиграх получените суми. За себе си тя запази само петстотин цехини, в случай на нужда. За отвличане не ставаше вече дума, защото какво бихме правили без никакви средства в широкия свят? Все още играех, но само на дребни суми, като държах банка за малки играчи. Тъй, играейки въздържано, чаках да се обърне щастието.
Английският посланик ме беше поканил на вечеря в своето казино с прочутата Фани Мърей. Затова един ден той дойде на вечеря в моето казино в Мурано, което държах още само заради Тонина. Той намери малката ми любовница за забавна и учтива, но все пак тя не излизаше извън границите на приличието, което съвсем не му хареса. На следния ден ми писа:
„Влюбен съм до полуда във вашата Тонина. Ако сте съгласни да ми я отстъпите, готов съм да се погрижа за нея по следния начин: ще й дам напълно обзаведено жилище, при условие, че ще мога да я посещавам там колкото пъти пожелая и че ще ми осигури всички права на един щастлив любовник. Ще й поддържам прислужница и готвачка и ще й давам месечно по тридесет цехини за трапеза за двама души. Вината ще доставям допълнително. Освен това, ще й предоставя една доживотна рента от двеста дуката в наличност годишно, с която ще може да разполага, след като е живяла една година с мен. Оставям ви, мили приятелю, осем дни, за да ми съобщите нейния отговор.“
Отговорих му веднага, че ще му съобщя след три дни дали предложението му може да бъде прието, защото Тонина има майка, пред която има голямо страхопочитание и без нейно съгласие не би направила вероятно нищо. От друга страна, по всичко изглеждаше, че младото момиче беше бременно.
За Тонина работата беше важна. Обичах я, но всъщност тя знаеше много добре, че ние няма да останем през целия си живот заедно и аз не виждах никаква възможност да я осигуря по такъв начин, какъвто сега й се предлагаше. Затова не се поколебах нито за момент, а отпътувах веднага за Мурано и й казах всичко.
— Значи искаш да ме напуснеш, — извика тя, плачейки.
— Аз те обичам, моя мила приятелко, и предложението ми би трябвало да те убеди именно в това.
— Не! Не мога да принадлежа на двама.
— Ти ще принадлежиш само на новия си любовник, мило сърце. Помисли си, че това ще ти достави една прилична сума, чрез която би могла добре да се омъжиш. Колкото и да те обичам, за мен е съвсем невъзможно да те осигуря тъй добре.
— Остави ме днес да поплача и помисля и ела утре вечер при мен.
Аз бях точен и тя ми каза:
— Намирам, че твоят англичанин е много красив, а когато говори венециански, не мога да се сдържа да не се смея. Ако майка ми е съгласна, може би бих могла да го обичам. В случай че не си подхождаме, то след година ще можем да се разделим и тогава ще имам годишен приход от двеста дуката.
— Радвам се, че обсъждаш въпроса тъй спокойно. Говори ли с майка си?
— Да се обсъждат такива работи между майка и дъщеря е много неудобно. По-добре говори ти с нея.
— На драго сърце.
Не бях виждал Лаура откакто ми беше дала дъщеря си. Не й беше нужно дълго време, за да обмисли въпроса. Силно зарадвана, ми каза веднага, че благодарение на това споразумение дъщеря й ще може да я подпомага, когато остарее. Тогава ще напусне Мурано, тъй като няма да й е приятно вече да служи. Тя ми показа сто и тридесет цехини, които Тонина беше спестила от службата си при мен и които й бе дала да съхранява.
В стаята влезе Берберина, по-младата сестра на Тонина и ми целуна ръка. Намерих я прелестна и й дадох всичките сребърни пари, които имах у себе си. Казах на Лаура, че я очаквам в жилището си. Тя дойде скоро след мен и даде на дъщеря си своята благословия. Повери я на света Катерина и й каза, че моли само за три лири дневно, за да може да се пренесе и живее със семейството си във Венеция.
Тонина увисна на врата й и й обеща това.
След като тази важна работа се свърши при общо задоволство, посетих М.М., която ми достави удоволствието да дойде в стаята за разговори с Ч.Ч. Намерих я тъжна, но по-красива отвсякога. Беше в траур, но това не й пречеше да бъде нежна. Тя можа да остане само четвърт час в стаята за разговори, защото се опасяваше да не бъде видяна, тъй като все още й бе забранено да напуска стаята си. Разказах на М.М., че Тонина ще се пренесе във Венеция и ще живее с Мърей.
— Съжалявам за това — каза тя, — защото сега, когато Тонина няма вече да те привлича в Мурано, ще те виждам още по-рядко, отколкото досега.