Зовът на барабана [bg]

Не разбрах дали Джейми се поколеба; времето като че ли спря, въздухът в стаята кристализира около нас. После видях кинжала на Джейми във въздуха, върхът му се плъзна бързо по тънката загоряла китка и по пътя му изби кръв.

За моя изненада Роджър не погледна към Бриана, нито протегна ръка към нея. Вместо това прокара палец по кървящата си китка и пристъпи към нея, вгледан в детето. Тя се отдръпна инстинктивно, но ръката на Джейми легна на рамото ѝ.

Тя застина под тежестта ѝ, едновременно призив за сдържаност и защита, но стисна здраво детето до гърдите си. Роджър коленичи пред нея, посегна и отметна шала настрани, после начерта червен кръст на челото на бебето.

— Ти си кръв от моята кръв — каза тихо — и плът от моята плът. Признавам те за мой син пред всички сега и завинаги. — Погледна предизвикателно към Джейми. След доста време Джейми му кимна леко, отстъпи назад и вдигна ръката си от рамото на Бриана.

Роджър погледна към нея.

— Как го нарече?

— Още… никак. — Тя го гледаше питащо. Беше съвсем ясно, че мъжът, който се бе завърнал, не беше мъжът, с когото се бе разделила.

Роджър не откъсваше очи от нейните, когато се изправи. Кръвта още капеше от китката му. Със сепване осъзнах, че и Бриана е така променена за него, както той за нея.

— Той е мой син — каза тихо Роджър и кимна към бебето. — Ти моя жена ли си?

Бриана пребледня до устните.

— Не зная.

— Този мъж казва, че сте се обрекли. — Джейми пристъпи към нея, като гледаше Роджър. — Вярно ли е.

— Ние… да, бяхме.

— И още сме. — Роджър пое дълбоко дъх и аз осъзнах, че е на път да припадне, дали от глад, изтощение или от шока от порязването. Хванах го за ръката и го накарах да седне, после изпратих Лизи до бараката да донесе мляко. И свалих малката си медицинска кутия, за да превържа китката му.

Тази суматоха на нормалност като че ли разчупи малко напрежението. За да помогна още в това направление, аз отворих бутилка бренди от Ривър Рън, налях чаша за Джейми, а на Роджър налях доста голяма доза мляко. Джейми ме погледна накриво, но седна на пейката и отпи.

— Много добре тогава — рече той, призовавайки към ред. — Щом сте се обрекли, Бриана, тогава ти си омъжена и този мъж е твоят съпруг.

Тя се изчерви силно, но гледаше към Роджър, не към Джейми.

— Ти каза, че обричането важи една година и един ден.

— А ти каза, че не искаш нищо временно.

Тя потрепна и стисна устни.

— Не исках. Но не знаех какво ще се случи. — Погледна към мен и Джейми, после към Роджър. — Те казаха ли ти… че бебето не е твое?

Роджър изви вежди.

— О, мое е. — И вдигна превързаната си ръка.

Лицето на Бриана вече не беше бяло; порозовяваше.

— Знаеш какво имам предвид.

Той срещна погледа ѝ.