Зовът на барабана [bg]

— Точно такова е. — Това бяха остатъци от заек, ако трябва да сме точни, който бе хванат с примка в края на градината и изложен да чака посетители.

Тя още държеше ръцете на Роджър. Усмихнах се на себе си и заех пак мястото си. Хванах ранения крак и посегнах с дългия форцепс.

— Мамо! Какво правиш?

— Няма да боли — казах аз. Стиснах леко стъпалото и отворих една от раните. Взех една от малките личинки от смърдящото месо и я пъхнах ловко в отворената рана.

Роджър още бе затворил очи, но челото му лъщеше от пот.

— Какво? — каза той, вдигна глава и погледна през рамо, за да види какво правя. — Какво правиш?

— Слагам личинки в раните — казах аз, концентрирана в работата си. — Научих го от една стара индианка.

И двамата възкликнаха от отвращение, но аз продължих да стискам крака му и да пъхам личинки.

— Действа — казах и се смръщих леко, когато отворих още една рана и пъхнах вътре три гърчещи се бели ларви. — Много по-добре от обичайните методи, иначе ще трябва да разрежа много повече крака ти и физически да изстържа мъртвата тъкан, докъдето мога да стигна — което не само ужасно боли, но и вероятно ще те осакати завинаги. А нашите малки приятели ще изядат мъртвата тъкан. Те могат да стигнат най-навътре и да свършат добра работа.

— Нашите приятели личинките — промърмори Бриана. — За бога, мамо!

— А какво ще им попречи да изядат целия ми крак? — попита Роджър с огромно усилие да запази спокойствие. — Те… ами те ще се размножат, нали?

— О, не — уверих го ведро. — Личинките са вид ларви; те не се размножават. Освен това не ядат жива тъкан — само гадната мъртва тъкан. Ако успеят да преминат през целия цикъл, ще се превърнат в мушици и ще излетят — ако не, когато храната свърши, просто ще изпълзят навън в търсене на друга.