Зовът на барабана [bg]

— О, добре — каза той тихо.

— Бри, трябва ми помощта ти — казах аз и се обърнах към другия край на стаята, където двете момичета седяха и се сменяха при бебето и чекръка.

— Аз мога; нека го направя — подскочи Лизи, нетърпелива да помогне. Тя ужасно се разкайваше за премеждията на Роджър и се опитваше да се реваншира по всеки възможен начин: постоянно му носеше храна, предлагаше да му закърпи дрехите, общо взето го влудяваше.

Усмихнах ѝ се.

— Да, можеш. Вземи бебето, за да дойде Бриана тук. Защо не го изнесеш малко на въздух?

Лизи направи каквото ѝ казах, взе детето и като му шепнеше нежно, го изнесе навън. Бриана застана до мен, но внимаваше да не поглежда към лицето на Роджър.

— Ще отворя раната, за да я дренирам възможно най-добре — казах и посочих дългата покрита с черна кора рана. — После ще трябва да отстраним мъртвата тъкан, да я дезинфекцираме и да се надяваме на най-доброто.

— Как така ще я отстраним? — попита Роджър. Аз оставих крака му и тялото му се отпусна леко.

— Ами ще прочистим раната, като отстраним хирургически и нехирургически мъртвата тъкан или кост — казах аз. Докоснах крака му. — За щастие не мисля, че костта е засегната, макар че може да има някакво увреждане на хрущяла между метакарпалните кости. Не се тревожи — казах и потупах крака му. — Няма да боли.

— Така ли?

— Не. Ще боли дренирането и дезинфекцията. — Погледнах към Бри. — Хвани го за ръцете, моля те.

Тя се поколеба повече от секунда, после отиде до другия край на леглото и му подаде ръце. Той ги хвана, като я гледаше. Докосваха се за първи път почти от година.

— Дръжте здраво — инструктирах ги аз. — Това е гадната част.

Не вдигнах поглед, работех бързо, отворих почти заздравелите рани със скалпела и изстисках колкото гной можах. Усещах как мускулите на крака му се гърчат и лекото извиване на тялото му, когато болката се засили, но той не каза и дума.

— Искаш ли да захапеш нещо, Роджър? — попитах, докато вадех бутилката с разреден алкохол за промиване. — Сега ще щипе малко.

Той не отговори. Бриана го направи.

— Той е добре — каза тя. — Действай.

Той издаде приглушен звук, когато започнах да промивам раните и се извъртя настрани, кракът му се гърчеше. Аз държах здраво стъпалото и приключих възможно най-бързо. Когато го пуснах и сложих тапата на бутилката, погледнах към другия край на леглото. Тя седеше до него и го стискаше здраво през раменете. Лицето му бе заровено в скута ѝ, а ръцете му бяха на кръста ѝ. Тя беше пребледняла, но ми се усмихна напрегнато.

— Свърши ли?

— Да, гадната част. Остана още малко — уверих ги. Бях приготвила всичко преди два дни; по това време на годината не беше проблем. Отидох до бараката за опушване на месото. Еленският труп висеше в сенките и се къпеше в облаци ароматен дим. Сега обаче ми трябваше не така добре консервирано месо.

Взех малката чиния от мястото ѝ близо до вратата и я отнесох в къщата.

— Пфу! — Бриана сбърчи нос, щом влязох. — Какво е това? Мирише като изгнило месо.