Зовът на барабана [bg]

Оставих го на леглото, придържайки го с ръка, докато проверявах Бриана. Бедрата ѝ бяха изцапани с кръв, но нямаше признаци за кръвоизлив. Пъпната връв още пулсираше, дебела влажна змия, която ги свързваше.

Тя пъшкаше, легнала на възглавниците, косата ѝ бе залепена за слепоочията, огромна усмивка на облекчение и триумф разцъфваше на лицето ѝ. Сложих ръка на корема ѝ, внезапно отпуснат. Усетих как дълбоко вътре плацентата се откача и тялото ѝ предава последната си физическа връзка със сина ѝ.

— Още веднъж, скъпа — казах ѝ тихо. Последната контракция сгърчи корема ѝ и излезе слузта. Вързах плацентата и я срязах, после сложих едрото вързопче с детето в ръцете ѝ.

— Красив е — прошепнах.

Оставих го и насочих вниманието си към по-належащите задачи, започнах да меся силно корема ѝ с юмруци, за да накарам матката да се свие и да спре да кърви. Чувах как вълнението се разлива из къщата, когато Федра изтича долу, за да разнесе новината. Погледнах отново към Бриана — тя сияеше, усмихната до уши. Джейми беше зад нея, също усмихнат, бузите му бяха мокри от сълзи. Каза ѝ нещо дрезгаво на келтски и отметна косата от врата ѝ. Наведе се и я целуна нежно, точно зад ухото.

— Гладен ли е? — Гласът ѝ бе дълбок и накъсан, тя се опита да си прочисти гърлото. — Да го нахраня ли?

— Опитай и ще видим. Понякога са сънливи след раждането, но друг път искат да сучат.

Тя развърза ризата си и оголи едната си висока, пълна гърда. Детето изсумтя, когато го обърна непохватно към себе си, и очите ѝ се отвориха широко от изненада, щом то захапа бързо и яростно зърното ѝ.

— Силен е, нали? — казах аз. Осъзнах, че плача, едва когато усетих солта на сълзите, които се стичаха в ъгълчетата на усмивката ми.

Малко по-късно, когато майката и детето бяха почистени и настанени удобно, на Бриана бе донесена храна и напитки и аз за последно се уверих, че всичко е наред, излязох в дълбоките сенки на горната галерия. Чувствах се приятно откъсната от действителността, сякаш вървях на около стъпка над земята.

Джейми беше отишъл да каже на Джон; чакаше ме в подножието на стълбите. Прегърна ме без думи и ме целуна; когато ме пусна, видях дълбоките червени следи от ноктите на Бриана по ръцете му.

— И ти се справи чудесно — прошепна ми. После радостта в очите му засия силно и разцъфна в огромна усмивка. — Бабо!