Зовът на барабана [bg]

— Кога се обрекохте?

— На втори септември — каза веднага Роджър.

— А сега е средата на юни. — Джейми погледна единия, после другия.

— Е, mo nighean, ако си се обрекла на този мъж, значи си свързана с него; това е сигурно. — Обърна се и се втренчи в Роджър. — Ще живееш тук като неин съпруг. И на трети септември тя ще избере дали да се венчаете пред свещеник или ще си тръгнеш и няма да я безпокоиш повече. Тъкмо дотогава ще решиш защо си тук и ще я убедиш в това.

Роджър и Бриана понечиха да заговорят, да възразят, но той ги спря и взе кинжала си от масата. Сведе бавно острието и докосна с него гърдите на Роджър.

— Ще живееш тук като неин съпруг, казах. Но ако я докоснеш без нейното желание, ще ти изтръгна сърцето и ще нахраня прасето с него. Разбра ли ме?

Роджър се втренчи в лъскавото острие, безизразен под гъстата брада, после вдигна глава към Джейми.

— Мислиш, че бих притеснявал жена, която не ме иска?

Доста неуместен въпрос, като се имаше предвид, че Джейми го беше пребил именно защото мислеше точно това. Роджър сложи ръка върху неговата и избута кинжала към масата. Стана рязко от стола, обърна се и излезе.

Джейми също стана и тръгна след него, като прибираше кинжала си в ножницата.

Бриана ме погледна безпомощно.

— Мислиш ли, че той ще…

Бях прекъсната от силен удар и също толкова силно сумтене, когато някакво тежко тяло се удари в стената отвън.

— Ако се отнасяш зле с нея, ще ти откъсна топките и ще ти ги завра в гърлото — каза тихо Джейми на келтски.

Погледнах към Бриана и видях, че е разбрала точно този израз. Отвори уста, но не изрече нищо.

Отвън се чу шум, който завърши с още по-силен тътен, сякаш глава се удари в трупите.

Роджър не говореше тихо и заплашително като Джейми, но гласът му беше искрен.

— Пипнеш ли ме още веднъж, копеле проклето, ще ти завра главата в задника, откъдето е излязла!

Настъпи тишина, после се чу шум от стъпки. След миг Джейми издаде шотландски гърлен звук и също се отдалечи.

Бриана се беше ококорила към мен.

— Отравяне с тестостерон — казах аз и свих рамене.

— Можеш ли да направиш нещо по въпроса? — попита тя. Устните ѝ потрепнаха, макар че не разбрах дали от смях или от зачатъци на истерия.

Прокарах ръка през косата си, мислех.

— Ами те могат да сторят само две неща. И едното е да опитат да се избият.

Бриана потърка носа си.

— Аха. А другото… — Очите ни се срещнаха в идеално разбирателство.

— Аз ще се погрижа за баща ти — казах. — А ти се оправяй с Роджър.