Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Съгласил се Абу Исхак. Разпуснал Бен Фадил дивана, настанил госта в един от дворците си. Сложил му трапеза, яли, пили и се веселили, когато вдигнали трапезата, ръцете си измили. Донесли кафе и през първата третина на нощта си говорили. После му постлали легло от слонова кост, инкрустирано с блестящо злато. Абу Исхак легнал в него, а Бен Фадил — в друго легло до него. Но Абу Исхак бил налегнат от безсъница и се замислил за различни стихове и рими — нали бил един от най-приближените поети на емира на правоверните! Имал той голям дар да съчинява разни истории — до посред нощ будувал и все стихове съчинявал. Още не бил заспал, когато Абдуллах бен Фадил станал, отворил един долап, взел от там един бич, взел и свещ и излязъл от двореца, като си мислел, че Абу Исхак спи…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абу Исхак много се зачудил на това нощно излизане и си помислил: „Накъде ли отиде Абдуллах бен Фадил с този бич? Сигурно е решил да измъчва някого! Трябва непременно да видя какво ще прави!“ Станал, тръгнал полека-лека след наместника. А Абдуллах отворил хазната си, измъкнал трапеза, на нея — четири сахана с ядене, хляб и стомна с вода. Натоварил се с всичко това и тръгнал. Абу Исхак го последвал. Наместникът спрял пред някаква стая, просторна и богато подредена. По средата имало широко легло от слонова кост, с орнаменти от блестящо злато. За него със златни синджири били вързани две кучета. Абдуллах оставил софрата встрани, засукал ръкави и отвързал едното. То се въртяло в ръцете му, заболо лице в земята, сякаш я целува, скимтяло и прилайвало със слаб глас. Абдуллах бен Фадил измъкнал камшика, замахнал и безмилостно го ударил. Кучето се увивало в ръцете му, молело за спасение, а наместникът продължил да го бие, докато то престанало да скимти и изгубило свяст. Тогава Абдуллах го взел на ръце, оставил го на мястото му, после отвързал второто и сторил с него същото. Накрая извадил кърпата си и започнал да бърше очите на двете кучета, да ги успокоява и да им говори:
— Не ме корете, за бога, не това искам аз и хич не ми е леко! Дано Аллах превърне това мъчение в радост и избавление!
Всичко това Абу Исхак виждал с очите си и чувал с ушите си и много се учудил. А Бен Фадил сложил пред кучетата софрата с ядене и започнал да ги храни от ръка, докато се наситили, галел муцуните им, донесъл стомната и ги напоил. Накрая взел софрата, стомната и свещта и се приготвил да си тръгне. Абу Исхак го изпреварил, дотичал до леглото си и си легнал. Бен Фадил въобще не разбрал, че гостът му е видял всичко, върнал софрата и стомната в килера, отворил долапа, оставил там бича, съблякъл се и си легнал да спи.
Цяла нощ си мислел Абу Исхак каква ще е тази работа, сън не му идвал. Чудил се до сутринта, когато двамата станали, произнесли утринната си молитва, подали им да закусят. Целия ден Абу Исхак си мислел за видяното, но не запитал Абдуллах за него.
На втората вечер се повторило същото. Така станало и през третата нощ. На четвъртия ден наместникът донесъл дължимия данък, Абу Исхак го взел и отпътувал. Стигнал до Багдад, предал данъка на халифа, който го запитал защо наместникът бил закъснял с изпращането.
— О, емир на правоверните! — отговорил Абу Исхак. — Наместникът ти в Басра бе приготвил данъка и искаше да го изпрати! Ако се бях задържал с един ден, щях да го пресрещна насред път! Но пък видях у него една чудесия, каквато през живота си не съм виждал!
— И каква беше тя, Абу Исхак? — запитал халифът.
— Ами видях това и това… — и Мосулеца му разказал какво правел наместникът с двете кучета.
— А запита ли го защо прави това? — запитал халифът.
— Не, кълна се в главата си, о, емир на правоверните!
— Слушай, Абу Исхак! — рекъл халифът. — Нареждам ти да се върнеш в Басра и да ми доведеш Абдуллах бен Фадил с двете кучета!
— О, емир на правоверните! — замолил се Абу Исхак. — Не ме карай да правя това! Абдуллах ми оказа такава чест! Видях това случайно и ти го разказах! Няма да мога да го погледна в лицето от притеснение! По-добре изпрати някой друг с писмо и той да го доведе заедно с двете кучета!
— Ако изпратя друг, той може да отрече всичко и да каже, че няма такива кучета! — възразил халифът. — Пък ако изпратя тебе, ти ще му речеш: „Аз видях всичко с очите си!“ Трябва непременно ти да отидеш и да го доведеш с кучетата, иначе ще те погубя!