Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Стоиш настрана от човека с Острието на Честта — повтори Таравангян. — Убий Далинар.
— Ще бъде изпълнено.
Сет се обърна и си тръгна.
Таравангян желаеше да крещи и да отдаде още нареждания. Не се показвай! Никога повече не идвай при мен пред погледите на всички!
Вместо това Негово величество приседна право на пътеката. Самообладанието му рухна. Той се задъха, разтрепери се, а по челото му рукна пот.
— Отче на Бурите — промълви Адротагия и седна до него. — Рекох си, че сме мъртви.
Слугите донесоха на Таравангян стол, а Мрал се захвана да го извинява. Кралят е обзет от мъка пред смъртта на толкова много хора. Той е и възрастен, разбирате ли. И толкова загрижен…
Таравангян вдиша, издиша и се помъчи да се овладее отново. Погледна Адротагия — седнала посред прислужници и войници, всичките заклели се в Диаграмата.
— Кой е той? — попита кралят. — Кой е този Повелител на Стихиите?
— Повереницата на Ясна? — предположи Адротагия.
Те се бяха смаяли от пристигането на Шалан на Пустите равнини. Вече предполагаха, че момичето е било обучено — ако не от Ясна, то от брат си преди смъртта му.
— Не — обясни Таравангян. — Мъж. Някой от семейството на Далинар?
Той се замисли.
— Трябва ни Диаграмата.
Тя отиде да я донесе от кораба. Нищо друго нямаше значение точно сега — нито посещаването на войниците, нито важните срещи с високопоставените ведени. Диаграмата мълчеше. Те навлизаха в опасен участък.
Адротагия се върна с Диаграмата и с бурегадателите — те издигнаха шатра около краля на самата пътека. Извиненията продължиха. Кралят е отслабнал от слънцето. Трябва да си почине и да изгори глифи за Всемогъщия, за да измоли опазването на вашия народ. Таравангян е загрижен, докато вашите светлооки ви пратиха в касапницата…
На светлината на сферите Таравангян прерови тома и заумува над преводите на собствените му думи, написани на измислен от него език и след това забравени. Отговори. Трябваха му отговори.
— Адро, аз казвал ли съм ти какво поисках? — прошепна той, докато четеше.
— Да.
Почти не я слушаше.
— Умение — тихо рече той и отгърна страница. — Умение да спра наближаващото. Умение да спася човешкия род.
Той търсеше. Днес не беше блестящ, но бе прекарал много дни в четене на тези страници, в преглеждане и повторно преглеждане на отделни места. Познаваше ги.
Отговорите се намираха там. Намираха се. Таравангян вече почиташе само едно божество — човекът, който той беше в онзи ден.
Ето.
Намери го в прерисувано изображение на един от ъглите на стаята си, където беше изписал ситно едно върху друго изречения заради недостига на място. За яснотата на гения му изреченията изглеждаха лесни за разделяне, но свързването на написаното отне години на учените му.
Те ще дойдат. Не можеш да спреш клетвите им. Търси тия, които оцеляват, когато не би трябвало да оцелеят. Това ще бъде твоето указание.
— Мостовите — прошепна Таравангян.
— Какво? — попита Адротагия.
Таравангян вдигна поглед и примигна с уморените си очи.
— Мостовите на Далинар, които той взе от Садеас. Ти прочете ли съобщението за оцеляването им?
— Не го сметнах за важно. Просто поредната игра с властта между Садеас и Далинар.
— Не. Повече е.
Те бяха оцелели. Таравангян стана.
— Нареждай на всички наши прикрити съгледвачи сред алетите; изпрати всички разузнавачи там. За един от мостовите ще се носят разкази. Чудодейно оцеляване. Любимец на ветровете. Един от тях е. Може още да не знае какво прави, но е обвързал духче и се е заклел поне в Първия идеал.
— Ако го намерим? — попита Адротагия.
— Държим го настрана от Сет на всяка цена.
Таравангян ѝ подаде Диаграмата.
— Животът ни зависи от това. Сет е звяр, който гризе крака си, за да избяга от своите вериги. Освободи ли се…
Тя кимна и се зае да изпълни нарежданията му. Спря се при навеса на временната им шатра.
— Навярно трябва да променим методите си за оценяване на твоя ум. Видяното през последния час ме кара да се питам дали определението „среден“ е приложимо по отношение на теб днес.
— Оценките не са неточни — рече кралят. — Просто подценяваш средния човек.
Освен това в случая с Диаграмата той може и да не помнеше какво или защо е писал — но понякога имаше отгласи.
Тя си тръгна и направи път на Мрал.
— Ваше Величество — произнесе той. — Времето изтича. Върховният принц умира.