Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Той умира от години.
Все пак Таравангян ускори крачка — колкото можеше напоследък — и поднови вървежа си. Повече не спря при никакви войници и само леко махаше по посока на приветствията.
Най-после Мрал го преведе през някакъв хълм далеч от вонята на боя и на димящия град. Тук керван от фургони за буря бодро вееше знамето на краля на Я Кевед. Стражата пусна Таравангян да влезе в кръга от возила и той се насочи към най-голямото — грамадно нещо, почти като подвижна сграда на колела.
Намериха Върховния принц Валам… крал Валам… закашлян в кревата. Косата му бе изпадала от последната му среща с Таравангян, а бузите бяха тъй хлътнали, че дъждовната вода можеше да се събира на локвички в тях. Редин, незаконороденият син на краля, стоеше на края на леглото със сведена глава. С тримата гвардейци в стаята нямаше място за Таравангян, тъй че той спря в преддверието.
— Таравангян — започна Валам и се изкашля в кърпичката. Платът почервеня. — Дошъл си за кралството ми, нали?
— Не знам за какво говорите, Ваше Величество — отвърна Таравангян.
— Я не се превземай — тросна се Валам. — Не мога да го понасям при жените или при съперниците. Отче на Бурите… Чудя се какво ли ще направят с теб. Наполовина съм склонен да мисля, че ще те убият към края на седмицата.
Той махна с болнавата си ръка, цялата обвита от дрехата, и войниците сториха път на Таравангян в малката спалня.
— Умно замислено — продължи Валам. — Изпращаш храната, лечителите. Чувам, че войниците те обичат. Какво щеше да вършиш, ако една от страните бе победила неоспоримо?
— Щях да имам нов съюзник — отговори Таравангян. — Благодарен за помощта ми.
— Ти помагаше на всички страни.
— Но най-много на победителя, Ваше Величество — обясни Таравангян. — Можем да полагаме грижи за оцелелите, но не и за мъртвите.
Валам отново се закашля — дълъг пристъп на суха кашлица. Незаконният му син притеснено пристъпи, но кралят му махна да се дръпне.
— Де да бях познал — изрече Валам между хъхренията, — че ще си единственият останал жив от децата ми, копеле.
Той се обърна към Таравангян.
— Излиза, че имаш законни права върху престола, Таравангян. По сродство на майка ти, а? Брак с веденска принцеса отпреди около три поколения?
— Това не ми е известно — възрази Таравангян.
— Ти не ме ли чу за превземките?
— И двамата имаме роли в това представление, Ваше Величество — обясни Таравангян. — Аз просто чета репликите си, както са били написани.
— Говориш като жена — обобщи Валам и изплю кръв настрана. — Знам какво си намислил. След седмица и нещо, след като си се грижил за моя народ, писарите ти ще „открият“ твоето право върху престола. Ти неохотно ще го заемеш, за да спасиш кралството, все едно те подбужда собственият ми проклет народ.
— Виждам, че са Ви прочели постановката, Ваше Величество — тихо отбеляза Таравангян.
— Този убиец ще дойде за теб.
— Наистина може да го направи.
Така беше.
— Не знам защо, Бурите да го отнесат, опитах да заема този трон — рече Валам. — Поне ще умра като крал.
Той вдиша дълбоко, вдигна ръка и нетърпеливо махна на скупчените в съседната стая писари. Жените се подадоха и заоглеждаха Таравангян.
— Обявявам този малоумник за свой наследник — нареди Валам и махна към Таравангян. — Ха! Дано на останалите Върховни принцове им приседне.
— Те са мъртви, Ваше Величество — уточни Таравангян.
— Какво? Всичките?
— Да.
— Дори и Бориар?
— Да.
— Ха — каза Валам. — Копеле.
Най-напред Таравангян реши, че думата се отнася за някой от загиналите. После обаче той забеляза как кралят прави знак на незаконородения си син. Редин пристъпи и коленичи до кревата, а Таравангян му направи място.
Валам се мъчеше с нещо под одеялото — ножа си. Редин му помогна да го извади, после неловко го държеше в ръка.
Таравангян огледа любопитно мъжа. Това ли беше безмилостният убиец на краля, за когото бе чел? Този загрижен човек с безпомощен вид?
— В сърцето — нареди Валам.
— Татко, не… — отвърна му Редин.
— В проклетото ми сърце! — кресна Валам и опръска чаршафа с кървави слюнки. — Няма да лежа тук и да оставя Таравангян да подбута собствените ми слуги да ме отровят. Направи го, момче! Не можеш ли да извършиш едно нещо, което…
Редин заби ножа в гърдите на баща си с такава сила, че Таравангян подскочи. После синът на краля се изправи, отдаде чест и си излезе от стаята.
Кралят изпусна последна въздишка, а очите му се оцъклиха.