Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сияйни слова
Сияйни слова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сияйни слова

Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:

Най-сетне древните клетви бяха изречени и духчетата се завръщат. Хората търсят онова, което бе загубено. И се боя, че търсенето ще ги убие.
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
1 ... 427 428 429 430 431 432 433 434 435 ... 509
Перейти на страницу:

— И нощта ще царува, понеже изборът на честта е живот…

Таравангян вдигна вежда. Предсмъртни слова? Тук и сега? Проклятие, той не беше в положение да запише точните думи. Трябваше да ги запомни.

Животът на Валам угасна и той се превърна в труп. До леглото от парата се появи Меч и тупна на дървения под на возилото. Никой не посегна към него, войниците в стаята и писарите извън нея погледнаха Таравангян и коленичиха.

— Валам постъпи жестоко с него — рече Мрал и кимна към незаконния син, който си излезе от колата и се подаде навън.

— Повече, отколкото си го представяш — обади се Таравангян и протегна ръка, за да докосне ножа, щръкнал от гърдите на стария крал през одеялото и дрехата му. Спря се на пръсти разстояние от дръжката.

— Копелето ще бъде записан като отцеубиец в държавните книжа. Ако има намерения към престола, това още повече от произхода му ще направи нещата… трудни за него.

Таравангян дръпна пръсти от ножа.

— Може ли да прекарам миг с покойния крал? Искам да се помоля за него.

Другите го оставиха, дори Мрал. Затвориха вратичката и Таравангян седна на столчето до мъртвото тяло. Не възнамеряваше да чете каквато и да е молитва, но искаше миг насаме. За да помисли.

Подейства. Точно както Диаграмата нареждаше, Таравангян бе крал на Я Кевед. Направил беше първата голяма крачка към обединяването на света — както Гавилар настояваше, че трябва да стане, ако ще оцеляват.

Поне виденията твърдяха това. Гавилар му ги описа преди шест години, в нощта на смъртта си. Кралят на алетите бе съзрял видения на Всемогъщия, вече мъртъв, и на надвисваща буря.

Обедини ги.

— Давам най-доброто от себе си, Гавилар — прошепна Таравангян. — Съжалявам, че трябва да убия брат ти.

Нямаше да бъде единственият грях върху главата му, след като бъде сторено. Съвсем не.

Още веднъж му се искаше днешният ден да бе ден на проницателност. Тогава нямаше да се усеща тъй виновен.

Част пета

Ветровете в светлина

Каладин * Шалан * Далинар * Адолин

76

Скритото острие

„Те ще дойдат, не можеш да спреш клетвите им, търси тия, които оцеляват, когато не би трябвало да оцелеят, това ще бъде твоето указание.“

Из „Диаграмата“, Край на Северозападния долен ъгъл, отделно изречение

Ти я уби…

Каладин не можеше да спи.

Знаеше, че трябва да спи. Лежеше в тъмната казарма, заобиколен от познатите камъни, в удобно положение за пръв път от дни. Мека възглавница и дюшек, хубав като у дома в Огнекамък.

Усещаше тялото си изцедено, като парцал след миене. Оцеля в пропастите и върна Шалан у дома жива и здрава. Сега трябваше да си почива и да се лекува.

Ти я уби…

Приседна в леглото и му се зави свят. Стисна зъби и изчака да му мине. Раната на крака тупкаше в превръзката. Военните лекари свършиха добра работа; баща му би бил доволен.

Станът навън бе твърде тих. Мъжете от Мост Четири заляха Каладин с хвалби и въодушевление и се присъединиха към войската за похода заедно с всички останали мостови отряди — те щяха да носят мостовете за военните. Само малка част от Мост Четири щеше да остане и да охранява краля.

Каладин се пресегна в тъмнината и заопипва до стената, докато не намери копието си. Хвана го, опря се на него и стана. Кракът му веднага пламна от болка, той стисна зъби, но не беше чак толкова зле. Сдъвкал бе кора от фатом срещу болката и тя подейства. Отказа огнения мъх, който хирурзите опитаха да му дадат. Баща му не харесваше прилагането на пристрастяващото вещество.

Каладин с мъка достигна до вратата на малката си стаичка, отвори я и излезе на слънчевата светлина. Засенчи очи и огледа небето. Все още нямаше облаци. Утре по някое време щеше да настъпи Дъждовният сезон, най-лошата част от годината. Четири седмици неспирен дъжд и мрак. Годината беше светла и даже нямаше да има буря по средата. Отвратително.

Каладин жадуваше за вътрешната буря. Тя би събудила ума му, би го накарала да се движи.

— Ей, ганчо? — обади се Лопен и подскокна от мястото си до огнището. — Искаш ли нещо?

— Да отидем и да погледаме как войската потегля в поход.

— Май не се очаква да ходиш…

— Нищо няма да ми стане — отвърна Каладин и закуцука измъчено.

Лопен се втурна да му помага, хвана го под ръката и пое тежестта от ранения крак.

— Защо не посветиш малко, гон? — тихо попита Лопен. — Да излекуваш тая неприятност?

1 ... 427 428 429 430 431 432 433 434 435 ... 509
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)