Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Значи ти знаеш, че имам едно младо момиче.
— Да. И при това много хубаво. Дъщерята на Лаура. Ако я обичаш, нямам нищо против, както и твоята Ч.Ч. Надявам се, че ще ми дадеш възможност да я видя. Ч.Ч. я познава вече.
Видях, че не мога да я заблудя, тъй като тя знаеше твърде много, затова й разказах откровено цялата история на моята нова любов. Тя изрази съвсем искрено радостта си от това и тази радост със сигурност не беше лицемерна. Когато поисках да си отида, тя каза, че честта й изисквала да се убие граф Капучефало. Мизерникът я е оскърбил толкова силно, че тя не може да му прости. За да я успокоя, обещах й, че ако посланикът не се справи до една седмица с него, то ще се погрижа сам за нашето общо отмъщение.
Приблизително по това време умря прокурорът Брагадино, братът на моя покровител. Чрез това последният стана много богат. С него би се прекъснала фамилията му и за да попречи на това, една жена, някогашна негова любовница, от която той имаше един незаконороден син, поиска да се ожени за нея. С този брак синът щеше да бъде узаконен и би могъл да продължи рода. Срещу заплащане на малка сума сенатът би признал на жената гражданско право и всичко би било уредено. Тя ми писа едно писъмце и ме помоли да намина към нея. Любопитствувах да узная какво можеше да иска от мен една жена, която не познавах нито от страна на Адам, нито от страна на Ева, и тъкмо се канех да отида при нея, когато ми предадоха, че господин Брагадино ме вика. Той ме помоли да попитам Паралис дали да последва съвета на дьо ла Хей по една известна работа. Обещал му да не ми казва нищо по това, но въпреки това, на оракула тя трябва да е позната. Естествено, оракулът се изказа против йезуита. Като уредих това, се отправих към дамата.
Тя ме посвети веднага във всичко и ми представи своя син. Каза ми, че ако бракът стане, ще ми се представи нотариално заверено писмено задължение, съгласно което след смъртта на господин де Брагадино ще получа едно имение, което ще ми носи годишно наличност от пет хиляди дуката.
Естествено, досетих се, че се касае за същата работа, която бе предложена на господин де Брагадино от дьо ла Хей. Отговорих й без колебание, че не мога да се меся в тази работа, понеже с нея се е занимавал преди мен дьо ла Хей. С това се сбогувах.
Изглеждаше странно, че йезуитът плетеше непрекъснато интриги зад гърба ми, за да ожени приятелите ми, защото преди две години той би оженил господин Дандоло, ако не се бях противопоставил. На мен ми беше съвсем безразлично, дали изгасва фамилията Брагадино, но ми беше скъп животът на моя благодетел, а бях убеден, че този брак значително би го съкратил, защото той беше тогава на шестдесет и три години, прекарал един опасен апоплектичен удар.
Лейди Мърей ме беше поканила на обяд.
След яденето посланикът ми каза, че е разказал на господин Кавали цялата история за лъжливата калугерка и секретарят на инквизицията му съобщил вечерта, че всичко е уредено, за да бъде удовлетворен. Граф Капучефало бил изпратен в родината си Кефалония, като му било забранено да се връща във Венеция. Проститутката била изчезнала.
Хубавото, или по-точно ужасното в тази проста процедура е, че никой не узна причината, така че това отвратително своеволие не можа да засегне нито виновния, така и невинния. М.М. беше във възторг от това разрешение, на което аз повече от нея се радвах, защото би ми било неприятно да омърся ръцете си с този мизерен граф.
В живота на човека има периоди, които биха могли да се нарекат кръговрати на съдбата. В дългия житейски път съм се убедил в това и съм бил вероятно повече от всеки друг в положение да установя истината на това твърдение. Бях имал доста продължителен щастлив период. В играта щастието беше ме облагодетелствувало дълго време. Бях щастлив в отношенията си с хората, а що се отнася до любовта не ми оставаше какво повече да желая. Но сега започна да се показва обратната страна на медала. Любовта все още ме облагодетелствуваше, но щастието в играта съвсем се бе отказало от мен и скоро ще видиш, драги читателю, че хората не се отнасяха с мен по-добре, отколкото сляпата богиня. Съдбата има своите фази както месеца, доброто следва след лошото, както нещастието — след щастието.
Все още играех моите мартингали, но толкова нещастно, че скоро нямах нито една цехина. Тъй като играех на обща сметка с М.М., трябваше да й давам отчет за състоянието на финансите си.