Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След полунощ седнахме на масата и с най-добър апетит почетохме отличната закуска, която ни беше приготвила моята Тонина. Бяхме толкова жестоки, че не предложихме на нещастната хубавица даже и чаша вино, но мислехме, че не биваше и да постъпим другояче. При разговорите ни на масата моят весел британец изказа различни остроумни забележки относно ревността ми да го убедя, че не се е насладил от благоволението на М.М.
— Невъзможно е да проявите такъв голям интерес по тази работа, ако не сте влюбен сам в божествената калугерка.
Отговорих му:
— Ако бях влюбен, то бих бил за съжаление, тъй като ще трябва да се огранича само с ужасната стая за разговори.
— Аз бих платил с удоволствие по сто гвинеи месечно — отговори той, — за привилегията да я посещавам при решетката за разговори.
С тези думи ми даде стоте цехини, за които се бяхме хванали на бас. Благодари ми, че съм ги спечелил в играта и аз ги сложих в джоба си.
Два часа след полунощ чухме, че се почука тихо на пътната врата.
— Приятелят идва — казах аз, — бъдете разумен. Можете да бъдете сигурен, че ще признае всичко.
Капучефало влезе. Той видя Мърей и хубавицата, а присъствието на трети забеляза едва когато чу, че ключът от вратата към преддверието се обърна. Тогава се огледа и ме видя.
Той ме познаваше и без да изгуби присъствие на духа каза:
— Ах, това сте вие. Така да бъде. Вие разбирате необходимостта да се пази тайна.
Мърей се засмя и му каза спокойно да бъде тъй добър да седне. Той държеше в ръцете си пистолетите на хубавицата и го попита, къде ще я заведе преди разсъмване.
— В жилището й.
— Може би и там не, защото много е вероятно двамата да отидете в затвора.
— Не, от това не ме е страх. Историята би вдигнала твърде голям шум и шегобийците няма да са на ваша страна. Хайде — каза той на своята съучастница, — обличай се да вървим!
Посланикът остана спокоен и студен като англичанин. Той му наля чаша шамбертен и мерзавецът я изпразни за негово здраве. Мърей видя на пръста му красив брилянтен пръстен. Той изказа похвала за него и каза, че би желал да го разгледа. С тези думи той извади пръстена, разгледа го, намери го съвършен и попита графа колко струва. Капучефало отговори объркан, че му е струвал четиристотин цехини.
— Задържам го за тази цена — каза посланикът и постави пръстена в джоба си, а другият наведе глава. Мърей се засмя на неговата умереност и каза на проститутката да се облече и да отиде с достойния си мошеник.
Тя се облече за миг. Двамата се поклониха ниско и си отидоха.
— Сбогом, своднико на калугерки! — извика посланикът след него. Графът не отговори.
Когато останахме сами, прегърнах Мърей. Направих му комплимент за неговата въздържаност и му благодарих за това, защото един скандал би поставил само трима невинни в неудобно положение.
— Бъдете спокоен — каза той, — виновните ще получат наказанието си, без някой да може да допусне коя е причината.
След това казах на Тонина да се качи при нас. Англичанинът й предложи чаша вино, но тя благодари скромно и миловидно. Мърей я погледна с пламенни очи. След това си отиде, като с най-топли думи ми изрази своята благодарност.
Търпението и самообладанието на моята бедна Тонина бяха поставени на тежко изпитание и тя имаше основание да предполага, че съм й изневерил, но й доказах, че съм се въздържал и съм се запазил свеж за нея. Останахме шест часа в леглото и когато станахме, бяхме и двамата щастливи.
Веднага след обяд отидох при моята благородна М.М. и й разказах цялата история с всички подробности. Тя я изслуша с внимание и върху лицето й се отпечатваха различните чувства, които изпитваше. Тя узна с голямо удоволствие, че маската, която ме беше придружила в стаята за разговори, е била английският посланик, но прояви най-благородно презрение, когато й казах, че той би дал на драго сърце сто гвинеи месечно, за да я посещава и да може да се разговаря с нея при решетката в стаята за разговори. Тя беше ядосана на него, задето е могъл да си въобрази, че я е притежавал и задето е могъл да повярва, че притежаваният от него портрет е бил нейният, защото, според нея, последният едва ли е имал каква да е прилика с нея. С прелестна усмивка ми каза, че сигурно не съм показал лъжливата калугерка на моята малка, понеже последната би могла да си помисли нещо лошо.