Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Знаех, че по тази точка Мърей не е бил излъган, но в този момент не се считах за задължен да го осветля.
Мърей ми даде портрета. Държах го в ръка и го сравнявах с лицето, което имах пред себе си. Хубавицата върху портрета беше представена с разголени гърди и когато направих забележката, че художниците рисуват тази част винаги по въображение, безсрамницата използува случая да ми покаже, че копието е вярно. Обърнах й гръб с израз на презрение, който би трябвало силно да я оскърби, ако подобни същества имат изобщо някакво чувство на срам. Трябваше неволно да се смея, когато намирах в резултат на наблюденията ми през тази нощ, че старият израз: „два предмета, които са еднакви с трети, са еднакви и помежду си“, невинаги е верен. Защото портретът приличаше както на М.М. тъй и на недостойната куртизанка, която си приписваше нейното име и въпреки това, между двете жени нямаше никаква прилика. Споделих наблюдението си с Мърей и той ми даде право. На тази тема философствувахме цял час. Когато случайно научих, че заместницата на М.М. се казва Иноченция, решихме да разберем дали това име подхожда на занаята й. Затова я попитахме, как хитрецът е успял да я накара да играе възприетата от нея роля. Тя разказа следното:
— Познавам граф Капучефало от две години и неговото познанство ми е било от полза. Самият той, наистина не ми е давал пари, но съм спечелила много от хората, с които той ме е запознавал. Един ден в късната есен на миналата година ми каза, че ако се наема да играя ролята на калугерка, като се облека в дрехи, които той ще ми набави и прекарам като такава цяла нощ с един англичанин, то бих могла да спечеля сто цехини.
— Не бива да се страхуваш от нищо — каза ми той, — тъй като аз сам ще те отведа в казиното, където ще те чака кандидатът, и ще те взема рано сутринта, за да те върна в твоя мним манастир.
Показа ми как трябва да се държа и ме научи какво да отговарям, в случай че любовникът ми ме попита за манастирския живот. И, господа, шегата ми хареса. Тя ме разсмиваше предварително и му отговорих, че съм съгласна. Би трябвало, обаче и да помислите, дали коя да е жена от моята професия би могла да устои на изкушението да спечели сто цехини. Намерих историята както забавна, тъй и изгодна и го подканих да предприеме необходимото, като му обещах, че ще играя ролята си отлично. Сделката бе сключена и графът ми даде указания за евентуалния разговор. Каза ми, че англичанинът ще говори вероятно само за моя манастир и сигурно ще ми загатне и за другите ми любовници. За това не бива да говоря, а да му отвърна само с усмивка, че не зная за какво говори. Мога дори да му кажа, че съм само една преоблечена калугерка и с шеговити думи да му покажа и косата си.
— Въпреки това, той ще те мисли за калугерка, и то за калугерка, която обича, защото ще бъде убеден, че не можеш да бъдеш друга.
Шегата ми стана ясна и не помислих нито за момент да се заинтересувам за името на калугерката, която щях да представям или за името на манастира, към който уж принадлежа. Единственото, което ме интересуваше, беше възнаграждението от сто цехини. И затова, макар че прекарах с вас една прекрасна нощ и макар че според мен, повече заслужавате да ви се плати, отколкото сам да плащате, даже не полюбопитствувах да узная как се казвате или кой сте. Вие знаете как прекарах нощта. Казах ви вече, че я намерих прекрасна и ви уверявам, че мисълта да прекарам с вас още една такава нощ ме направи щастлива. Дадохте ми петстотин цехини, но аз трябваше да се задоволя със сто, както ми каза Капучефало. Останалите четиристотин той задържа за себе си. Вие открихте всичко. Съжалявам за това, но не се страхувам от нищо, защото мога да се маскирам както си искам и не мога да попреча на хора, които ме желаят, да ме считат за светица. Щом това им прави удоволствие, за мен е все едно. Намерихте в мен оръжие, но всекиму е позволено да носи такова за своя защита. Не намирам, че имам каквато и да е вина.
— Познаваш ли ме? — попитах я аз.
— Не, но съм ви виждала често да минавате под прозореца ми. Аз живея в Сан Роко, при моста.
Разказаната с тон на нещо разбиращо се от само себе си история, ни убеди, че жената беше упражнила своя занаят като опитна проститутка, но струваше ни се, че Капучефало, въпреки графската му титла, заслужаваше позорния стълб. Момичето беше вероятно с десет години по-възрастно от М.М. Тя беше красива, но беше руса, а косите на моята калугерка имаха великолепен пепелив светлокафяв цвят. Освен това, М.М. беше най-малко с три цола по-висока.