Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Мърей влезе пръв. Когато ме видя, момичето постави кърпа на лицето си и каза на посланика, че постъпката му е недостойна. Мърей не отговори. Тя не беше толкова висока като М.М. и се беше изразила на лош френски.
Палтото и маската й лежаха върху леглото. Освен това беше облечена като калугерка. Понеже държах много да видя лицето й, помолих я любезно да ми го покаже.
— Не ви познавам — ми каза тя. — Кой сте вие.
— Вие сте в моята къща и не знаете кой съм?
— Във вашата къща съм, защото ме измамиха. Не вярвах, че имам работа с мошеник!
При тези думи Мърей й заповяда да мълчи, като я нарече с титлата на нейната достойна професия. Жената стана и поиска да вземе палтото си, като каза, че иска да си отиде. Но Мърей я блъсна назад и й обясни, че трябва да почака, докато дойде благородният й сводник. Той я посъветва да не вдига шум, освен ако няма желание да отиде в затвора.
— Аз в затвора!
При тези думи тя посегна към цепнатината на роклята си, но хванах бързо едната й ръка, а Мърей другата. Поставихме я върху един стол и й отнехме пистолетите, които тя имаше в джобовете си.
Мърей разкъса отпред светата й одежда и измъкна един дълъг осем цола меч. Фалшивата калугерка плачеше отчаяно.
— Искаш ли — попита посланикът — да мълчиш и да се държиш спокойно, докато дойде Капучефало или искаш да отидеш веднага в затвора?
— А щом той дойде?
— Тогава обещавам да те пусна да си отидеш.
— С него?
— Може би.
— Добре, ще бъда спокойна.
— Имаш ли още оръжия?
На този въпрос жената отговори, като съблече роклята си и долната си фуста. Ако я бяхме оставили, тя би се привела в състоянието, както е създадена от природата — безсъмнено, с надеждата да постигне чрез нашата животинска чувственост онова, което не можеше да очаква от нашия разум.
Бях извънредно учуден, когато видях, че тя имаше съвсем малка прилика с М.М. Казах това на посланика и той се съгласи, но аз пък от своя страна трябваше да се съглася с него, че при неговото предубеждение грешката му беше обяснима и че мнозина други също биха могли да се заблудят на негово място. Желанието да се притежава калугерка, която по призвание и чрез тържествен обет, независимо дали последният е доброволен или принудителен, се е отказала от радостите на този свят и особено от плътското общуване с другия пол — това желание към забранения плод възбужда и човек не се замисля много.
Глава двадесет и шеста
— Как направихте това очарователно запознанство? — попитах посланика.
— Преди шест месеца — отговори той, — стоях пред манастирските врати с нашия консул господин Смит, когото придружавах, за да видим някаква церемония. Говорихме за десет или дванадесет калугерки, които бяха минали покрай нас и по този повод му казах:
— Бих дал петстотин цехини, за да мога да прекарам няколко часа с майка М.М.
Граф Капучефало ме чу, но не каза нищо. Господин Смит ми каза, че човек може да я види само при решетката за разговори, както прави френският посланик, който често я посещава. На следващия ден при мен дойде Капучефало и ми каза, че ако съм говорил сериозно, то той би могъл да ми достави с калугерката една любовна нощ на някое определено от мен място, само тя да бъде сигурна, че работата ще се запази в тайна.
— Току-що говорих с нея и когато назовах името ви, тя ми отговори, че ви е видяла да стоите с господин Смит и би желала да вечеря с вас, и то повече от желание, отколкото за петстотинте цехини. Аз съм единственият, комуто тя се доверява и съм този, който я придружава до къщата на френския посланик във Венеция, когато тя пожелае да го посети. Няма нужда да се опасявате, че ще бъдете измамен, тъй като ще й предадете сумата сам, и то след като сте я притежавали.
При тези думи той извади от джоба си портрета й и ми го показа. Ето го тук. Четиринадесет дни след нашия разговор го откупих от него. Това беше два дни след като бях прекарал цяла нощ с въображаемата очарователна жена. Тази хубостница тук дойде маскирана и облечена като калугерка, а аз бях толкова глупав да вярвам, че притежавам едно съкровище. Ядосвам се само, че не открих измамата още когато видях косата й, защото знаех, че калугерките трябва да носят косите си късо отрязани. А когато обърнах внимание върху това на тази хубостница, тя ми отговори, че те имат право да ги носят под качулката си, а аз бях отново толкова глупав да й повярвам.