Зовът на барабана [bg]

— Май ще ме получите за постоянно. — Бриана сложи подноса със закуската на скута му и се стовари тежко на канапето, ставите ѝ изстенаха.

— Не говорете със загадки на болен човек — каза той и взе препечена филийка. — Какво имате предвид?

— Друсъс тъкмо дотича от готварницата и каза, че видял двама ездачи да идват през нивите на Кембъл. Бил сигурен, че единият е баща ми… едър мъж с червена коса; Бог знае, че няма много като него.

— Няма много, да. — Той се усмихна за миг и я погледна. — Значи двама ездачи?

— Трябва да са татко и мама. Значи не са открили Роджър. Или са го открили, а той… не иска да се върне. — Тя завъртя големия сапфир на пръста си. — Хубаво е, че имам резервен вариант, нали?

Лорд Джон примигна и преглътна бързо залъка си.

— Ако с тази необичайна метафора имате предвид, че все пак възнамерявате да се омъжите за мен, уверявам ви, че…

— Не. — Тя му се усмихна вяло. — Само ви дразня.

— О, добре. — Той отпи от чая си и затвори очи, за да се наслади на ароматната пара. — Двама ездачи. А братовчед ви не тръгна ли с тях?

— Да, тръгна — каза тя бавно. — Господи, дано не се е случило нещо с Иън.

— Може по пътя да се е случило какво ли не, което да е принудило майка ви и братовчед ви да яздят доста след баща ви и господин Макензи. Или пък братовчед ви и Макензи да яздят след родителите ви. — Направи жест, обхващаш безбройните възможности.

— Сигурно сте прав. — Тя още изглеждаше унила и лорд Джон подозираше, че има причина. Успокояващите вероятности можеха да я утешат само за малко, но по-неприятните възможности сигурно щяха да победят в дългосрочен план. Който и да придружаваше Джейми Фрейзър, те щяха да пристигнат скоро, с отговори на всички въпроси.

Той отблъсна подноса с недовършената си закуска и се облегна на възглавниците.

— Кажете… доколко съжалявате за това, че заради вас едва не ме убиха?

Тя се изчерви, изглеждаше смутена.