Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Да, в онзи ден бе умен. Но дори не доближаваше равнището си от деня на Диаграмата. Той се замисли и огледа плата.
— Ето защо не мога да дам отговор на въпроса ти, Варго — настоя Адротагия. — Този чертеж е това, което наричаме логаритмична таблица. Всяка от стъпките от средната точка не е еднаква — с отдалечаването те се припокриват една с друга. Колко умен си бил в деня на Диаграмата? Десет пъти по-умен от най-умното си състояние?
— Сто пъти — отвърна Таравангян, загледан в чертежа. — Може би и повече. Нека го изчисля…
— Днес не си ли глупав?
— Не съм глупав. На средно равнище съм. Толкова мога да сметна. Всяка от страничните стъпки е…
— Измерима промяна в умственото равнище — продължи Адротагия. — Може да се каже, че всяка стъпка настрана представлява удвояване на умствените ти способности, при все че е трудно за измерване. Стъпките нагоре са по-лесни; те показват колко често си имал дни от определено умствено равнище. Следователно, ако започнеш в средата на върха, можеш да установиш, че на всеки пет дни, прекарани на средното равнище, ти си леко глупав и малко по-умен за по един ден. На всеки пет от последните ти си умерено глупав и умерено гениален по веднъж. На всеки пет от последните…
Таравангян стоеше на скалите, гледаше чертежа, а войниците му го чакаха горе. Той премести чертежа, докато не достигна точката, в която предполагаше, че може да е бил денят на Диаграмата. Дори и това му изглеждаше твърде скромно.
— Всемогъщи във Висините… — прошепна той. Хиляди дни. Хиляди по хиляди. — Не би трябвало да се случи.
— Разбира се, че би трябвало — възрази тя.
— Обаче е толкова невероятно, че чак е невъзможно!
— Напълно възможно е — продължи тя. — Вероятността да се е случило е едно, понеже вече е станало. Това е то, странността на обособените примери и на вероятността, Таравангян. Ден като този може да се повтори утре. Нищо не пречи на това. Доколкото мога да определя, всичко е чиста случайност. Но ако искаш да знаеш вероятността да се случи отново…
Той кимна.
— Ако живееш още две хиляди години, Варго — поде Адротагия — може би за това време би имал един такъв ден. Може би. Бих казала, че вероятностите са наполовина.
Мрал изсумтя:
— Значи е било късмет.
— Не, просто вероятност.
— Както и да е — обобщи кралят и сгъна плата. — Не такъв отговор исках.
— Откога желанията ни имат някакво значение?
— Не са имали — съгласи се той. — И никога не ще имат.
Той натъпка схемата в джоба си.
Проправиха си път нагоре по скалите, подминаха подути от дълго стоене под слънцето трупове и стигнаха малкия отряд войници на върха. Хората носеха тъмнооранжевия герб на Карбрант. Таравангян държеше малко войници. Според Диаграмата държавата му не трябвало да бъде заплашителна.
Диаграмата обаче не бе съвършена. От време на време откриваха грешки в нея. Или… не точно грешки, но просто неточни предположения. В онзи ден Таравангян беше ненадминато блестящ, но не можа да види в бъдещето. Направи осведомени предположения — много осведомени — и се оказа прав толкова много пъти, та чак страх да те побие. Колкото повече се отдалечаваха обаче от онзи ден и от тогавашните му познания, толкова Диаграмата изискваше наблюдение и поддръжка, за да остане във вярното направление.
Ето защо той се надяваше скоро да има още един такъв ден — ден, в който да обнови Диаграмата. Най-вероятно денят нямаше да настъпи. Трябваше да продължат, като се осланят на човека, който той е бил някога, и се доверят на неговия поглед и разбиране.
По-добре това в сравнение с всичко друго на този свят. Боговете и религията ги бяха измамили. Кралете и сиятелните господари бяха себелюбиви и дребнави твари. Ако щеше да вярва на нещо, то щеше да бъде той самият и чистият гений на един неограничен човешки ум.
Все пак от време на време беше трудно да поддържа посоката. Особено когато се изправяше пред последиците от действията си.
Навлязоха в бойното поле.
Явно след началото на пожара по-голямата част от боя е протичала извън града. Хората бяха продължили с войната дори и когато столицата им бе пламнала. Седем враждуващи страни. Диаграмата предполагаше шест. Това имаше ли значение?
Някакъв войник му подаде благоуханна кърпичка, за да я държи пред лицето си, докато минаваха край мъртвите и умиращите. Кръв и дим. Миризми, които щеше да опознае твърде добре, преди това да е свършило.
Мъжете и жените в тъмнооранжевите ливреи на Карбрант сновяха между загиналите и ранените. Из Изтока цветът значеше лекуване. И наистина, палатките с неговото знаме — знамето на хирурга — бяха осеяли бойното поле. Лечителите на Таравангян бяха дошли точно преди сражението и веднага бяха започнали да се грижат за ранените.